Каша, гаф, фарс? Да поговорим за шпионския скандал. | Новини и анализи от България | DW | 12.09.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Каша, гаф, фарс? Да поговорим за шпионския скандал.

В рамките на броени дни България на два пъти излъчи сигнали, че няма намерение да си мълчи пред Русия. Само дето тези сигнали идват след дълга предистория, заради която сега се оказваме в доста куриозна ситуация.

Коментар от Даниел Смилов:

Събитията от последните дни поставят един основен въпрос: има ли промяна на българската позиция по отношение на Русия? Правителствата на Бойко Борисов досега са отказвали да третират Русия и руски организации като потенциална външнополитическа заплаха за България. Напротив: премиерът винаги е предпочитал да се представя като приятел на всички - от Меркел до Ердоган и Путин. В името на приятелството, както и заради надеждата за руски проекти като АЕЦ “Белене” и транзит на газ, държавата ни си е затваряла очите за много неща. По казуса “Скрипал” например България зае руската позиция за “липса на достатъчно данни” - и не изгони руски дипломати, както направиха повечето държави от ЕС и НАТО. Днес - след всички разкрития на британците - тази позиция звучи комично, но правителството все още не се е отказало публично от нея. Още по-здраво стиснахме очите, когато по казуса “Гебрев” стана ясно, че руски служби са свързани с опит за отравяне на територията на България. Досега страната ни не е предприела нищо срещу т.нар. хибридна война, макар че е имало данни за хакерски атаки с руски почерк в български институции. Както и по време на избори. Да не говорим пък за всички онези сайтове, които тиражират фалшиви новини и откровена руска пропаганда срещу ЕС и НАТО: тези “медии” се подхранват съдържателно, а вероятно и финансово от Русия.

Двете изненади

На този лежерен фон острата, но напълно оправдана декларация на МВнР по повод изложбата за “освобождението” на Източна Европа от Червената армия дойде като сериозна изненада. А още по-изненадващо беше, че навръх 9 септември прокуратурата излезе с бомбастичнo обвинениe в шпионаж срещу Николай Малинов от движението "Русофили". Освен това бе наложена забрана за влизане в страната на пенсионирания руски изследовател и разведчик ген. Решетников, сдобил се с легендарна слава в България покрай номинирането на Румен Радев за кандидат-президент. Такава забрана бе наложена и на руския олигарх Малофеев, който разпространява руското влияние по неправителствен път - облечено като православна духовност.

Част от тези мерки - като декларацията на МВнР и наложените забрани - са необходими и дори изглеждат закъснели. Проблемът не е в това, че дадена интерпретация на историята или дадено влияние са “руски”. Проблемът е в конкретното съдържание. Както заяви самият Николай Малинов, той и неговите приятели се борят за намирането на среден път между демокрацията и тоталитаризма. Борят се също така за изваждането на България от НАТО и ЕС. Първата от тези цели е противоконституционна: полуавторитарен или полутоталитарен режим не е съвместим с конституцията ни от 1991. Може би такъв полуавторитаризъм се смята за приемлив в Русия, но не и при нас. Втората цел - изваждането ни от ЕС и НАТО - пък е против българските интереси и решенията на поредица от политически мнозинства. От тази гледна точка крайно време беше да се заяви, че дневен ред, който е противоконституционен, антидемократичен и не е в интерес на България, няма да бъде третиран като приятелски, нито пък ще бъде политически неглижиран или дори толериран.

Даниел Смилов

Даниел Смилов

Същевременно обаче смесването на политически послания с наказателното преследване за шпионаж създаде доста сериозна каша, която вместо да изпише вежди, може да избоде очи. И да героизира незаслужено определени хора. Нека разгледаме отделно политическите и наказателно-правните аспекти на случващото се.

Политическият аспект

Сигналите, че България ще отстоява демократичните ценности и своята интерпретация на историята, са безспорно нещо положително. Само че тези сигнали идват след дълга предистория, в която Борисов и ГЕРБ са били по-скоро амбивалентни по тези въпроси. Заради тази предистория сега сме в следната куриозна ситуация:

-   София втвърдява тона към Москва в момент, в който се готви да осъществява проекти с руско участие - като АЕЦ “Белене” и продължението на „Турски поток". Ако по тези въпроси няма промени в българската позиция, сегашните жестикулации ще изглеждат като мека форма на шизофрения;

-   Малинов, Малофеев и Решетников биват укорявани за това, че са планирали създаването на политическа формация и медии, които да лобират в България за смяна на режима и на политическата ориентация (излизане от ЕС и НАТО). Същевременно в българския парламент има поне две партии - „Атака" и „Воля", които искат сходни неща и сигурно биха възприели дори идеята за "нещо средно” между тоталитаризъм и демокрация. И тъй като тези формации са част от управляващото мнозинство (открито или не толкова), меката шизофрения рискува да се трансформира в по-тежка форма;

-   Накрая да отбележим и това: на мнозина направи впечатление, че ударът бе насочен към сравнително безобидна и маргинална част от защитниците на руските интереси в България. Операцията изглежда по-скоро като предупредителен сигнал, че руската страна е прекалила. Дали с нещо особено провокативно или просто като резултат от количествени натрупвания - трудно е да се каже. Така или иначе, с последните си политически действия България не влиза в групата на Полша и балтийските държави, а просто внася корекции в досегашната си позиция.

Поради амбивалентността на цялата предистория на Борисов и ГЕРБ по руския въпрос, мнозина заподозряха, че действията на правителството са просто предизборна пушилка. Премиерът иска да спечели вота на градската десница, без който ГЕРБ ще загуби София. Това са разбираеми желания и в крайна сметка няма нищо лошо в това политиците да променят позицията си, за да отговорят на обществените очаквания. Стига обаче да става дума за последователна политика, а не за предизборен финт.

Редакцията препоръчва

Наказателно-правният аспект

Тъй като липсва подробна публична информация за разследването, всеки коментар има своите ограничения. Но към момента може да се каже следното за оповестената информация:

-   Особено тревожно е, че прокуратурата не прави ясно разграничение между това, което вреди на интересите на България и може да бъде определено като антидемократичен/противоконституционен дневен ред, и това, което е престъпление.Либералната демокрация допуска различия на мнения, дори радикални различия. Една политическа партия може да иска дори да промени конституцията, стига да остава в рамките на демократичния процес и да не използва насилие. За Малинов, Малофеев и Решетников (колкото и проблематични да са идеите им) няма публична информация да са създавали въоръжени клетки или да са разработвали конкретни планове за сваляне на конституционния ред. В Черна гора беше различно - там службите откриха конкретен руски опит за преврат чрез държавни и неправителствени структури;

-   Престъплението “шпионаж” е още по-особено. Част от тиражираното в пресата звучи доста абсурдно. Например: фактът, че преди последните президентски избори "русофилите” са поръчали от името на Решетников социологическо проучване на Живко Георгиев, не може по никакъв начин да се интерпретира като шпионаж. Дори Решетников да е вдъхновител на това изследване, дори парите за него да са дошли от руски дарения, социологическото изследване не е акт на шпионаж в една свободна, демократична държава;

-   Към обвинението се “пришиват” удобни тези за връзка на “шпионите” с Цветан Василев. Явно Малинов е познавал Василев и си е общувал с него, както и с "дясната му ръка Пеевски” (по неговите думи). Връзката е КТБ, която пък, според прокуратурата, Цветан Василев ограбва само с лявата си ръка, без дясната да знае какво се случва. Тази схема “лява ръка - десен джоб - Русия” удря на кухо и не се уплътнява чрез шпионския сигнал.

Сериозен гаф

Да обобщим: явно в желанието да се угоди на правителството, както и да се покаже на десните, че кандидатът за главен прокурор Гешев и неговият ментор Цацаров са борци против руското влияние и олигарсите, наказателното преследване отново се превръща в странна смесица от полуправни аргументи и политически внушения. Ако това е линията и няма по-сериозна информация в посока шпионаж или поне пране на пари, ще станем свидетели на още един фарс, който просто ще героизира симпатизанти на автокрацията и на Путин. Самото оповестяване на разследването за шпионаж при толкова оскъдна първоначална информация е политически гаф на разследващите. И ако тази липса не се запълни, преследването на антидемократични и антиевропейски цели ще получи страхотна трибуна през следващите месеци. А целта все пак не е тази, или?

Реклама