Кафява пролет? | Новини и анализи от България | DW | 28.03.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Кафява пролет?

В навечерието на християнския Великден и еврейския Пасех, софийското училище „Димчо Дебелянов” с изучаване на иврит беше надраскано със свастики и антисемитски надписи. Това не е единична проява. Г. Папакочев коментира:

Калта по поддържания имидж на расово толерантна страна

Калта по поддържания имидж на расово толерантна страна

Обсебени от тегобите на икономическата криза и вторачени в обсъжданите страховити мерки на правителството за нейното финансово овладяване, през седмицата малцина българи обърнаха внимание на поредния акт на вандализъм спрямо т.нар. "еврейско училище” в София. Надрасканите със спрей надписи, колкото нацистки, толкова и антиизраелски, бегло привлякоха вниманието на няколко вестника и принудиха Организацията на евреите в България „Шалом” да припомни в нарочна декларация, че подобни деяния влияят върху „облика на страната пред външния свят” и вредят на „доброто име на толерантния български народ и общество пред световната еврейска общност”. Освен това „Шалом” призова българските политици да изразят позиция по „зачестилите прояви на антисемитизъм и ксенофобия”.

Bulgarien Land und Leute Sofia Neonazi Grafitti Häuserwand

Подобни надписи не са изключение

От въпросните „политици” официално реагираха единствено от РЗС, която къде от партийните си връзки си с Израел, къде от политическа ненавист към проправителствената „Атака”, заклейми провокацията в навечерието на Международния ден срещу расизма и дискриминацията, и настоя за нейното публично осъждане. Всичко приключи дотам. Разбира се, без публично осъждане.

И все пак...

В деня на националния празник 3 март крайни националисти в черни дрехи дефилираха в етнически смесения град Кърджали със скандирания „България – за българите!”. През миналия месец в Ню Йорк за драскане на свастики по автомобили, тротоари и синагоги в Бруклин и за незаконно притежание на оръжие на 18 години затвор беше осъден 30-годишен българин. През септември миналата година властите едва потушиха дипломатически скандал, след като в София скинари нападнаха с удари двама индийски дипломати, само защото не говорели български език. Месец по-късно, през октомври, маскирани тиинейджъри от левицата поискаха от властите на пресконференция в Пловдив радикални мерки срещу нароилите се „тайни фашистки и неонацистки формации”, а маските на младите левичари били от страх да не бъдат разпознати и респективно малтретирани.

Две седмици преди това стените на Техническият университет в Града на тепетата бяха „украсени” с поредните свастики, а по същото време в съседния Асеновград, според местния печат, на 5-часов концерт неонацистки поклонници са слушали песни със заглавия „Жидов гроб” и „Убий евреина”, като масово са вдигали ръце за нацистки поздрав пред сцена, декорирана с хитлеристкото знаме. През юли, в късна нощна доба, синагогата в курортния морски град Бургас беше обхваната от пламъци, причинени от хвърлени бутилки със запалителна течност. Подпалвачите не бяха открити. Или просто липсваше желание да бъдат открити.

Екстремизъм по време на криза

В средата на март радио „Дойче веле” цитира унгарски институт за политически изследвания, който чрез своя Индекс за десен екстремизъм констатира, че в България, редом с Турция, Украйна и Унгария, има най-голямо „търсене” на дискриминационни и авторитарни идеологии. Тенденцията потвърди и агенция „Галъп”, която след проучване в 70 държави класира българите на второ място след турците по расизъм – един на десет българи гледа с добро око на пришълците, сочат данните.

Springerstiefel, Symbolbild Rassismus, Nationalismus, Rechtsextremismus in Deutschland

Кафявите тенденции не са за подценяване

Факт е, че в Европа се засилват расистките нагласи като антисемитизъм, антиислямизъм и ксенофобия. Тези нагласи отразяват опасенията и страховете на обществото в трудните времена на икономическа криза и разширяването на ЕС на Изток. Всичко това, обаче, едва ли е оправдание за страна като България, която не пропуска да закача на националния си ревер своята историческа етническа и расова толерантност, съчетана с човешкия подвиг по спасяването на българските евреи от Холокоста.

Страна, която се готви да стане външна граница на Шенгенското пространство и която твърди, че зачита /поне официално!/ текстовете в своето наказателно законодателство, свързани с криминализиране проповядването и подбуждането към расова вражда, омраза или дискриминация, както и проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология. Все още.

Редакцията препоръчва

Реклама