Като паднали от Луната | Новини и анализи от България | DW | 08.05.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Като паднали от Луната

Повече от 19 000 български преселници са пристигнали в Германия само през 2011 година, почти двойно повече са румънците. Нашествието от Изток води неминуемо до сблъсък на два свята, пише по този повод списание "Шпигел".

"Защо германците пишат толкова много писма? В родното ми село дори нямахме пощальон", възмущава се една българка, която чака на опашка пред офис на консултантската служба "Вериком" в Хамбург. В ръцете си жената държи найлонови пликове, пълни с писма от администрацията - повечето от тях неотворени. Пощата е сортирана прилежно по цветове - жълтите пощенски пликове са предупреждения и означават "внимание, тук грози опасност"; белите с герб и орел са от държавата; а тези с цветен символ обикновено са заради неплатени сметки, например за телефон.

Идват, за да останат

Българите и румънците, пристигащи на рояци в Германия, се сблъскват с един нов, непонятен за тях свят. Същото важи и за германските власти, които се чудят как да се справят с нашествието на хора, които обикновено пристигат без всякакви средства. Актуален доклад по проблемите на имиграцията и интеграцията показва, че Германия няма обща стратегия за всички институции, на федерално и провинциално ниво, за справяне с проблема. Политиците се надяват, че прииждащите на тълпи български и румънски граждани са сезонни работници, които много скоро ще се върнат обратно в родината си. Същото вярваха и преди няколко десетилетия по отношение на турските и гръцките гастарбайтери, които обаче масово останаха в Германия, припомня сп. "Шпигел".

Напоследък и сред общинските власти започва да надделява виждането, че тези хора всъщност идват, за да останат в страната. В огромната си част те се опитват да оцеляват с работа на парче, съгласни са и на 3 евро на час, не плащат здравни осигуровки и социални отчисления. Само във Франкфурт на Майн в момента има между 10 хиляди и 17 хиляди български граждани, които се опитват да оцеляват по този начин, предполагат властите.

Roma in Belgrad

Повечето от тях нямат никаква представа как функционира животът в Германия

Липсата на държавни интеграционни програми за българи и румънци представлява шанс за предприемчиви неправителствени организации като консултантската служба "Вериком" в Хамбург. Там 33-годишната Тюлай Бейоглу, дъщеря на турски преселник в Германия, дава съвети на мигранти от турски и арабски произход по различни въпроси. Напоследък офисът на службата буквално е атакуван от български преселници, които не говорят немски и в повечето случаи нямат нито работа, нито жилище. Едни се оплакват от работодатели, които ги мамят, други избухват в сълзи, докато разказват, че трафиканти от канала за прехвърляне в Германия са им взели и последните пари, с които разполагали.

Пропастта между тук и там

"Много от хората, които идват при мен, ми предлагат пари. В родните си страни те са свикнали да си плащат за всяка услуга. В огромната си част това са български и румънски роми, които нямат никаква представа как функционира германската социална система", казва пред "Шпигел" Бейоглу. За тях важат същите норми, както и за всички останали българи и румънци: като граждани на ЕС те не са длъжни да посещават интеграционни курсове, а ако това става на доброволен принцип, те трябва да си платят обучението.

Клаус Баде, ръководител на Съвета по въпросите на миграцията и интеграцията към няколко германски фондации, предупреждава да не се повтарят грешките от миналото. Съществуващите интеграционни програми и курсове за живеещите от дълго време в Германия преселници от Турция или арабския свят не вършат работа на ромите от България и Румъния. "Най-напред тези хора трябва да разберат как функционира животът в западното общество - нещо, което те няма как да са научили в родното си село", казва Баде.

АГ, ШпО, ЙГ, Е. Лилов, Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама