Катастрофата, с която Германия още не се е справила | Новини и анализи от Европа | DW | 14.07.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Катастрофата, с която Германия още не се е справила

Една година след катастрофалните наподнения в Германия засегнатите все още се борят с травмите си - и с последствията от провала на политиците, смята Кристоф Щрак.

Много от засегнатите от наводненията се почувстваха изоставени от политиците

Много от засегнатите от наводненията се почувстваха изоставени от политиците

Случилото се в онази нощ е запечатано в съзнанието на хората, преживели наводненията в Западна Германия на 14-и срещу 15-и юли 2021-а година. Това са хора, страхували се за живота си, които още скърбят за загубата на близките си, хора, които са загубили всичко и са били или все още са изправени пред нищета.

Кадрите от тази нощ показаха на всички в Германия и в Централна Европа, че животът ще става все по-непредвидим с екстремните климатични условия. Затова оставиха такава следа.

Някои сцени се превърнаха в емблематични само за дни. Като предзнаменование, което разтърсва хората, тревожи ги и ги плаши. В Райнланд-Пфалц и в Северен Рейн-Вестфалия в резултат на природна стихия загинаха 184-ма. Само в идиличната долина на река Ар загинаха 134 души, а има жертви, които и до днес не са открити. Десетки хиляди бяха засегнати от бедствието и трябваше изцяло да реорганизират живота си. Много от тях още дълго ще трябва да се борят с травми и тревоги.

Истории за герои и политически провал

След трагичната нощ в долината на река Ар имаше много страдание, но и много истории за герои, вдъхващи надежда. Те заслужават да бъдат разказвани и слушани.

На другия полюс са историите за провала. Германия по принцип обича да демонстрира, че никога не изоставя гражданите си, че е център на напредъка и дигитализацията. Тази богата страна.

А всъщност системите и политическите ръководители се провалиха - провали, които все още не са достатъчно ясно назовани и преодолени. Алармените системи не работеха, предписанията се превърнаха в голямо препятствие, спасителните хеликоптери не разполагаха с необходимото техническо оборудване, а задължителната комуникация беше технически невъзможна. Много животи бяха спасени благодарение на личен героизъм. И още нещо - експертите твърдят, че бедствието е можело да бъде предвидено дни по-рано.

След наводнението хората в Германия са дарили над 650 милиона евро. Засегнатите федерални провинции и правителството предоставят помощи и създават фондове за възстановяване. И все пак много хора от наводнения регион казват, че чакат и чакат, а напредък няма. Това не бива да се допуска. Това е срамно.

Екстремното време се превърща в норма

Всекиму трябва да е ясно, че вече нищо няма да е както преди. Но не става дума за това. Не може да се каже на хората да не строят къщичките си по бреговете на реките - не и без да им се даде навременна и конкретна друга перспектива.

Това става все по-належащо, защото човечеството ще трябва да се приспособява към все по-екстремните климатични условия. Само преди няколко дни мнозина бяха шокирани от снимките и видеата на ледници, които се сриват от високите планински райони в Италия и Киргизстан. Човек е едновременно ужасен и пленен от гледката как половин ледник се спуска в долината с почти невъобразима сила. Трудно е да си представим какво би се случило, ако някъде по пътя на този ледник надолу имаше язовир.

Хората отдавна са свикнали да виждат по телевизията снимки на наводненията в Бангладеш или Индия, на сушата в Австралия или Сахел, на горящите гори по Амазонка - непосредствено преди спортните новини и прогнозата за времето. Това е далеч, трябва да са си мислили някои. Но днес кадрите идват отвсякъде, независимо дали от река Ар или от река По, от Калифорния или Гърция, от Сибир или Океания. И това е много сериозно.

Нужни са отговорни действия

Наводненията по реките Ар и Вупер станаха част от предизборната кампания през септември 2021-а година. Кризата с климата, околната среда! Но след това отново дойде коронавирусът, а после и руската инвазия в Украйна. А общество, което е приковано към новините и сензациите, опасно бързо забравя дългосрочните си ангажименти. Така хората сами застрашават своята устойчивост в кризисни ситуации.

В същото време последиците от климатичните промени и глобалното затопляне са неизбежни както за хората в Германия, така и за човечеството като цяло. Нощта на река Ар преди година само показа, че вече няма безопасно място. Затова е още по-важно да помагаме и да действаме, както и да можем да се справяме и с двете неща отговорно. Историите от Ар, в които се говори за смърт и страдание, но и за надежда и помощ, ни задължават да действаме заедно. И да не сме безразлични.