Каракачанов: човекът, който решава исторически спорове по бързата процедура | Новини и анализи от Европа | DW | 22.10.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Каракачанов: човекът, който решава исторически спорове по бързата процедура

Фактите трябва да останат в историята, а държавите да градят приятелство, смята Катерина Блажевска от македонската редакция на "Дойче Веле".

Това е коментар от нашата колежка от македонската редакция на ДВ Катерина Блажевска. Той отразява една гледна точка за отношенията с България, която се споделя от много граждани на Северна Македония.

Проблеми с България има не само Северна Македония. Не са по-малко проблемите, които имат с нея както Европейският съюз, така и българските граждани. Те вече месеци протестират срещу непрозрачността, нарастващата корупция и закриляните от правителството олигарси, с които не може да се справи политически контролираната съдебна система, а още по-малко медиите, оцеляващи благодарение на финансовите инжекции от същата тази олигархия.

Не може всичко да е "българско"

Последното има една-единствена връзка с европейските ценности: то е тяхната противоположност. Северна Македония не се намесва в начина, по който тази държава-членка на ЕС решава или се опитва да решава вътрешните си предизвикателства. България е нашата съседка, с която искаме да изградим приятелски, добросъседски отношения и европейски ценности, точно както с всички останали съседи. Но това е трудно постижимо, когато едната страна налага монопол върху истината и в крайна сметка получаваме "диалог", в който всичко започва с едно определение - "българско": българска история, българска истина, българска чест, българско минало, българско въстание, български просветители, българска азбука...

Редакцията препоръчва

Практиката определението "македонско" да се използва изключително в териториален контекст, а не в етнически, не отговаря на реалността. Северна Македония е държава, обитавана от македонци с пълнокръвна македонска етническа идентичност и никой не може да отрече това, още по-малко да ги "превъзпитава и национализира". За щастие същото обясняват и либералните кръгове в българското общество. Има ги обаче и другите: онези, които живеят в миналото, които го инструментализират за политически цели и в момента са на власт.

Тъкмо заради такива политици Брюксел трябва да вземе под лупа отношението на България към Северна Македония. Не само защото иначе е заплашено провеждането на първата междуправителствена конференция, но и заради европейските ценности, към които се стремим. Защото какво ли би се случило, ако ставаше дума за държава-членка на ЕС, а българският вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов заявеше, че ще изпрати инженерен полк или хора от своята партия, за да разчистят плочите или паметниците, които не харесва? Ами щеше да избухне грандиозен скандал.

Толерантността към такова поведение в стила на шериф от някогашния див Запад не подпомага изграждането на приятелство, доверие и сътрудничество. Северна Македония не е член на ЕС, но това не означава, че държавите членки могат да живеят с усещането за превъзходство над страните кандидатки. В едно радиоинтервю Каракачанов направи точно това. Той ни обвини, че сме станали "нахални към една държава, от която зависи не малка част от нашето бъдеще".

Ако бъдещето зависи от Каракачанов, то няма да е европейско

Ако нашето бъдеще зависи от Каракачанов и нему подобните, то нямаше да е европейско, а антиевропейско. Точно като изявлението на Каракачанов, че за 24 часа той би разрешил всички исторически недоразумения.

"Ако е необходимо, ще изпратя инженерния полк, за да им помогна да ги премахнат по-бързо. Или ще им изпратя от моята организация ВМРО, те ще ги премахнат за 24 часа. Не можем да позволим на една държава да гради своята идентичност въз основа на учебници, в които се казва, че българите са били убийци, фашисти, татари, окупатори.  Държава, която с политиката си създава национално малцинство в България и застрашава териториалната цялост на България," казва Каракачанов, лидер на партията ВМРО-БНД, вицепремиер и министър на отбраната на държава-членка на ЕС. Човекът, който решава исторически спорове по бързата процедура.

Историята е за историците, съседите трябва да градят приятелство

Македония е виждала много такива полкове - в онзи период от историята си, който България не иска да споменава. И те не са били инженерни. Фактите трябва да останат в историята, пък държавите да изграждат приятелство, което взима поука от миналото, а не го ретушира ​​или вампирясва.

"Ние какво искаме? Няколко простички неща. Историята до 1945 г. трябва да бъде оставена на мира," казва Каракачанов.

Но това изобщо не е простичко, а по-скоро простовато. Каква историческа научност е залегнала в намерението да лишиш съседа от неговата история преди този период? Сякаш той се е появил за една нощ, както твърди Каракачанов: в лабораторията на Коминтерна на Тито, без никакво осъзнаване на самоличността си, без никаква предишна битка, жертва, знаме, въстание, идеали за свобода, за собствена държава…

За какво говорим, ако България има патент върху цялата историческа "истина“? Това изявление обаче изисква специално внимание от страна на македонските власти, които трябва да потърсят обяснение от официалните власти в София за думите на нейния министър. Подобни изявления не са от полза нито за добросъседските отношения между двете държави, нито за общото европейско бъдеще. Освен това те подклаждат недоволство в българското общество, че, видите ли, България ще претърпи щети, отстъпвайки в нерешените исторически спорове, само за да проправи пътя на съседката си към ЕС.

"Каква е ползата за нас от това Македония да бъде член на ЕС?"

От това, което виждаме от политиката в Скопие от последните години, за съжаление ще имаме проблеми в ЕС," казва пред БНТ историкът и бивш ректор на Софийския университет Иван Илчев, коментирайки последното заседание в Скопие на смесената Комисия по исторически и образователни въпроси.

Иван Илчев цитира и българската поетеса Елисавета Багряна.

"Крайно време е да се отървем от това, което Елисавета Багряна наричаше "червените кръвни телца" на славянския сантиментализъм и да се отнасяме към Македония като една съседна държава, която има своите интереси, ние също имаме своите интереси. Нека да забравим това, че една трета от населението на София има произход от Македония. Крайно време е," казва професор Илчев.

За да няма свободни интерпретации и нежелани фалшификации, нека да подчертаем, че строфите в стихотворението "SOS" от Елисавета Багряна Багряна, написано през 1932 г., гласят следното:

"Криви ли сме, че в нашата балканска кръв плуват

белитe атоми на славянския сантиментализъм

и червените - на примитивните татарски племена?"

А това е още един въпрос, над който си струва да се помисли.

Подобно съдържание