Кампанията на Маккейн - в руини? | Начало | DW | 02.09.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Кампанията на Маккейн - в руини?

Преглед на германските всекидневници в сряда

default

Днес международните страници на германските вестници са като разбунен кошер по повод скандала в САЩ. Коментаторите оценяват по различен начин разкритията от личния живот на Сара Пейлин, кандидат за вицепрезидент на републиканците, но общият извод е ясен: кандидатът за президент Джон Маккейн има сериозен проблем. Абендцайтунг от Мюнхен коментира:

USA Republikaner Wahlen Sarah Palin Vizepräsidentin Kandidat

Сара Пейлин (тогава Хийт) през 1984 година


Кандидатката за вицепрезидент трябваше да бъде изненадващият ход на Маккейн, но тъкмо нейният личен живот поднесе неприятна изненада на кандидата на републиканците. Той оповести, че е знаел за аферите, но дори собствените му сътрудници се съмняват. Сара Пейлин се обявява против предбрачните сексуални връзки и против сексуалното ограмотяване в училище, но в същото време

собствената й 17-годишна дъщеря е бременна

- а това никак не се харесва на религиозните избиратели. Обаче тъкмо тази могъща група избиратели Маккейн се опитваше да спечели с номинацията на Сара Пейлин. Нима толкова опитен политик като него наистина е знаел фактите за своята млада кандидатка? В обкръжението му се говори, че е взел решението си часове преди оповестяването му, без да се е информирал както трябва. Импулсивен и непредвидим човек е Маккейн, казват неговите критици. А изборът на Сара Пейлин показва, че в това има нещо вярно.


Пише Абендцайтунг. Кьолнише Рундшау смята скандала за тривиализация на политиката и припомня:


В Афганистан талибаните постепенно получават надмощие. Империалистическите стремежи на Русия поражат загриженост по цял свят. Иран трескаво разработва атомната си бомба. В Близкия Изток мирът все още никакъв не се вижда. Стотици хиляди собственици на имоти в САЩ треперят от страх, че ще изгубят дома си. И какво правят републиканците в началото на своя конгрес, който ще номинира двойката за президентските избори? Те посвещават по-голямата част от вниманието си на бременността на непълнолетната дъщеря на кандидатката за вицепрезидент Сара Пейлин и произтичащите от нея въпросителни за изборите на 4. ноември. Така

тривиализацията на предизборната борба в САЩ

достигна до ново рекордно равнище. Сега мъжът, който иска да застане начело на най-могъщата страна в света, просто трябва най-сетне да удари с юмрук по масата и да се скара на съпартийците си: защото то бива-бива, ама чак толкоз не бива.

John McCain mit Sarah Palin

Сара Пейлин и Джон Маккейн


Смята коментаторът на Кьолнише Рундшау. В Мюнхенския Меркур четем точно обратното мнение:


За броени часове Маккейн се оказа изправен пред руините на своята президентска кампания.

За Обама и неговите хора занапред никак няма да е трудно да представят Републиканската партия на Буш и Маккейн като лоно на лицемерието и двойния морал, каквато тя наистина е. Защото броят на конгресмените-републиканци, изявяващи се като застъпници на консервативната ценностна система, които през последните години бяха уличени в компрометиращи житейски ситуации, достига десетки. Няма нищо позорно в това непълнолетната ти дъщеря да забременее. То обаче се превръща в проблем тогава, когато се опитваш да пробуташ на благочестивите си привърженици една съвсем различна действителност.


Категоричен е Меркур. Накрая Ханделсблат с един исторически паралел и една прогноза:


Ако разкритията за губернаторката на Аляска продължават със същото темпо, с което започнаха през тази седмица, тогава късметът на Джон Маккейн може да се изпари точно толкова бързо, колкото се и появи. Разгорещени дискусии се водят вече около въпроса доколко внимателно е била проучена Сара Пейлин. Тъкмо тези дискусии хвърлят сянка върху Маккейн. Ако в крайна сметка му се наложи да оттегли кандидатурата й, това ще бъде ни повече ни по-малко от катастрофа. Такова нещо вече се е случвало. През 1972 година демократът Джордж Макгавърн беше принуден да се откаже от първоначалния си кандидат за вицепрезидент Томъс Игълтън, за когото се разбра, че навремето е страдал от депресии. На тогавашните избори в крайна сметка спечели Ричард Никсън - с огромна преднина.


Припомня Ханделсблат.