Как ще отговори Путин? | Новини и анализи по международни теми | DW | 16.06.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Как ще отговори Путин?

Новите американски санкции срещу Русия възвестяват нов етап в противостоенето между Русия и Запада. Те обаче ще създадат проблеми не толкова на Путин, колкото на неговите опоненти и на ЕС, пише К. Егерт в коментар за ДВ.

На 13 юни въпросът дали Тръмп е "наш" или не престана да бъде актуален. На този ден американският Сенат гласува нов пакет санкции срещу руското ръководство и свързаните с него олигарси с 97 гласа "за"и два "против". Санкциите засягат и цели отрасли на руската икономика.

Удар срещу Газпром и олигарсите

При сегашното съотношение на силите в американския Сенат ще бъде много трудно да бъдат направени корекции, а на президента ще му е още по-трудно да им наложи вето. Дори Тръмп да успее някак си, неговото вето ще бъде преодоляно без проблем от същия този Сенат. За да си гарантират, че санкциите няма да бъдат пипани, сенаторите ги "прикрепиха" към Закона за санкциите срещу Иран.

Ако бъде приет в сегашния си вид, новият законопроект превръща целия комплекс от санкции, въведени от администрацията на Барак Обама, във федерален закон. Ако случайно Тръмп реши да преразгледа или отмени санкциите, той ще трябва да обоснове нуждата от това пред сенаторите. Освен това санкциите засягат и компании и физически лица, склонни да инвестират в проекти за газопроводи с участието на Русия. Като се има предвид, че Газпром няма собствени средства и е принуден да привлича чуждестранни инвеститори, тази част от санкциите е удар и срещу проекти като "Северен поток-2" и "Турски поток". Под ударите на санкциите попадат и ред други незасегнати досега от ограничения отрасли на руската икономика като корабостроенето, железопътната мрежа и добивът на полезни изкопаеми.  Желаещите да участват в приватизацията на руски държавни активи ще трябва да доказват, че крайните бенифициенти не са компании и физически лица, замесени в действията срещу Украйна, в нарушения на човешките права, във войната в Сирия или вмешателството на Русия в изборите в САЩ. Меко казано, това ще бъде доста трудно.

До половин година след приемането на новите санкции, американското Министерство на финансите трябва да внесе предложение дали да бъдат наложени и ограничения за покупката на руски държавни облигации. Различни министерства и федерални агенции пък ще изготвят доклад за икономическите интереси, активи и връзки на висшето руско ръководство с близки нему олигарси и членове на техните семейства. Което е знак за последващо въвеждане и на нови персонални санкции.

Никой досега не е постъпвал така с Русия

Подобни санкции срещу руските интереси не е налагал никой досега. Без да броим и 250-те милиона долара, отделени за борбата "срещу руската пропаганда и дезинформация", както и обещанието за подкрепа на НАТО и ЕС срещу опитите на Москва да ги отслаби.

Karikatur Annexion Krim von Sergey Elkin

Карикатура от Сергей Елкин

Законопроектът създава сериозни проблеми за Кремъл, за редица европейски държави и за части от руската опозиция. Ако президентът Путин, който за първи път е назован поименно в текста с поправките, иска да избегне нови санкции, ще трябва да изпълни Минските споразумения и да прекрати подкрепата си за режима на Асад в Сирия. Трудно можем да си представим, че Кремъл ще постъпи точно така.

По-скоро руското ръководство ще се опита да извърти така нещата, че да не изглежда губещо в очите на руснаците. Например като ограничи още повече дейността на неправителствените организации и на американските компании в Русия или като закрие офиса на "Радио Свобода" в Русия. можем да си представим дори Москва за признае тъй наречените Луганска и Донецка народни републики и да излезе от Договора за ядрено разоръжаване и от основополагащия акт Русия-НАТО. Всички тези стъпки могат да бъдат предприети много лесно. Но те ще донесат огромни рискове за икономическата и политическа устойчивост на режима в Русия. Още повече, че част от санкциите в новия законопроект косвено застрашават руската върхушка и стимулират тези, които не искат да се окажат в черния списък, да се противопоставят на сегашния курс на Кремъл.

Европа и руската опозиция - пред дилема

von Eggert Konstantin Kommentarbild App

Константин Егерт

ЕС и преди всичко онези европейски държави, които се застъпват за мек курс по отношение на Москва, също ще трябва да направят своя избор. В последно време зачестиха гостуванията на европейски политици в Москва. Не, никой не възнамерява да отменя санкциите и да се откаже от условието за изпълнение на Минските договорености. Въпреки това се създава впечатлението, че мнозина европейски политици са склонни да бъде възстановено напълно сътрудничеството с Русия - "business as usual". Логиката е проста: ние няма да отменим санкциите, но ще подходим формално към тях; ще разширим максимално броя на изключенията и ще действаме активно в тези сфери, където няма ограничения или те са  минимални.

От друга страна повечето големи европейски компании не могат да пренебрегнат интересите си в САЩ - там те имат действащи филиали или акциите им се котират на Уолстрийт. Тези фирми явно няма да тръгнат срещу американския курс, особено сега, когато законопроектът на Сената превръща в риск правенето на бизнес в Русия.

Ако допълнителните санкции влязат в сила, това ще изправи пред сложна дилема руската опозиция - да игнорира или да поддържа сегашния външнополитически курс. Няма съмнение, че Владимир Путин не само ще  отговори на американските санкции, но и ще се опита да си спечели максимална подкрепа от обществото в новия етап от неговата борба с външния враг. Заради нарастването на протестните настроения в страната, той ще направи това много убедително. А неговият подход "Аз съм за демокрация, но Крим си е наш!" много скоро ще бъде подложен на сериозно изпитание.