Как ще ги стигнем швейцарците? | Новини и анализи от Европа | DW | 02.06.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как ще ги стигнем швейцарците?

Той е най-дългият железопътен тунел в света - пробивът "Готард" под Швейцарските Алпи. Но най-забележителното е друго - че швейцарците успяха да осъществят този мега-проект предсрочно и с незначително оскъпяване.

Новият тунел е с дължина от 57 километра. Той преминава под масива Готард в Швейцарските Алпи. С пробиването му Швейцария подобри рекорда за най-дълъг тунел в света, който до 2010 година държеше японският Сейкан с дължина 53,8 километра, свързващ островите Хокайдо и Хоншу.

Забележително постижение

Изграждането на мега-съоръжението започна преди 17 години. Най-впечатляващото е, че строителните срокове бяха спазени. "Това е забележително постижение. Подобни проекти винаги са надвишавали строителните срокове с над 20 процента, а този беше завършен дори предсрочно - тържественото откриване беше планирано за 2017 година", казва Бент Фливбйерг от университета в Оксфорд.

Но също и разходите останаха в рамките на допустимото - в крайна сметка съоръжението излезе 10,9 милиарда евро. Това означава оскъпяване от едва 20 процента спрямо планираното, въпреки много по-дългото трасе на съоръжението. "Нашият опит показва, че разходите на други подобни мега-проекти са "експлодирали" средно с 34 процента", посочва Фливбйерг. Екип от експерти около него е събрал данни за над 6 хиляди големи проекти с огромни разходи и дългогодишен строителен срок. "Това е най-голямата база данни от този род - обхваща над 100 държави на шест континента", казва изследователят.

Проучвания показват, че в над 90 процента от случаите не се спазват нито сроковете за изпълнение, нито планираните разходи. Тоест провалите са норма, а не изключение. Често още при планирането проектантите правят оптимистични предположения, от които тръгват нереалистични очаквания. Когато един проект изглежда добре на хартия, има по-големи шансове за реализация казва Фливбйерг: "Разходите умишлено се намаляват, за да изглежда проектът изгоден, включително се приемат кратки срокове за неговото изпълнение. Ползите се надценяват, за да изглежда всичко печелившо. Така се увеличават шансовете за реализация", казва той. Властите пък често одобряват проекти, които не могат да следват обещаните параметри, каза още експертът.

Паралели с мисията до Луната "Аполо"...

И добре планирани проекти могат да надхвърлят планираните разходи, какъвто е и случаят с швейцарския тунел "Готард".

Infografik Gotthard-Basistunnel Englisch

Трасето на новия тунел под Швейцарските Алпи (в червено)

"През 2007 година швейцарците вече бяха наясно с техническите трудности, но ги запазиха в тайна. След това направиха нова експертиза на рисковете и завишиха общите разходи, в които успяха да се вместят", казва Йобст Фидлер от частното висше училище Hertie School of Governance в Берлин. Според него, това е бил "умен мениджмънт" по отношение на швейцарската общественост, която не иска и да чуе за разхищаване на пари на данъкоплатците.

Базовият тунел "Готард" е част от един по-голям проект с много други тунели на обща стойност 24 милиарда швейцарски франка. Сумата отговаря на 3,6 процента от БВП на алпийската държава. За малка страна като Швейцария това е финансово бреме, съизмеримо с разходите ан САЩ около мисията "Аполо" за изпращането на човек на Луната. Проучване на Hertie School of Governance и ОССЕ в 36 държави показва, че Швейцария заема едно от първите места сред държавите които най-добре се справят с планирането и изпълнението на големи инфраструктурни проекти. "В нашата класация Швейцария е с 11 до 15 места по-напред от Германия", казва Йобст Фидлер.

...и с Хеопсовата пирамида

Първият тунел под масива "Готард" е бил построен през 1882 година - съвместен проект между Швейцария, Германия и Италия. От него трите страни очаквали икономически ползи от наличието на подобна търговска връзка.

За прокопаването на сегашния тунел са били извозени 24 милиона тона скална маса - пет пъти повече от обема на Хеопсовата пирамида. Всеки ден през тунела ще преминават около 300 влака със скорост до 240 километра в час. Времето за пътуване между Цюрих, Лугано и Милано ще бъде съкратено с един час, което със сигурност ще бъде оценено от пътниците. В същото време обаче те ще трябва да се примирят с факта, че ще изпуснат някои възхитителни алпийски пейзажи.

Реклама