Как цяла България беше излъгана | Новини и анализи от България | DW | 18.05.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Как цяла България беше излъгана

Тихомълком приключилата афера "Костинброд" показва колко лесно е в България да бъде лъгано и манипулирано цялото общество. Особено когато в ролята на политически илюзионисти се изявяват една телевизия и една прокуратура.

Коментар от Ясен Бояджиев:

По сценарий такива истории започват с гръм и трясък. После постепенно се спихват и накрая приключват тихомълком, когато вниманието на публиката отдавна е привлечено от нещо друго. Така голяма част от нея не разбира, че всичко е било лъжа и манипулация. Сценаристите и изпълнителите си получават възнаграждението, без някой да се сети да им потърси отговорност. И следващия път номерът пак минава.

"Грандиозната фалшификация"

Началото бе в деня за размисъл преди изборите през 2013 година. Един днешен политик, титулуващ се по онова време като „журналист” и директор на телевизия, в серия драматични преки включвания от Костинброд обяви взривоопасната новина, че в местната печатница са открити 350 хиляди изборни бюлетини, „готови за експедиция”. С тях, ако не била намесата на прокуратурата, щяла да се извърши „грандиозна фалшификация” на изборите в полза на управляващата тогава партия. „Сигурен съм, че Цветанов и Борисов няма да ме оставят - ще ме убият и 7-годишното ми дете ще остане сирак”, проплака тогава „журналистът”, но геройски добави, че е „готов да плати цената, за да каже истината на гражданите, дори с риск за собствената си сигурност”.

Прокуратурата изчака драматичното напрежение да нарасне достатъчно, след което още същия ден с лаконично, но многозначително официално съобщение потвърди истинността на кой знае как изтеклата „информация”. Два дни след изборите това съобщение бе развито в предавана на живо пресконференция - нещо като видеошоу с личното участие на главния прокурор, негов заместник и тогавашния градски прокурор на София.

В деня за размисъл пък в нагнетяването на всеобщата истерия с ентусиазъм се включиха много други медии и почти всички партии (някои под влиянието на магията, други съвсем съзнателно): „брутален опит за фалшифициране на вота”, „безпрецедентен скандал, който засяга самото съществуване на българската държава”, „опит за държавен преврат и насилствено завземане на властта в републиката”.

Обвинената партия отговори с: „долна инсинуация”, „режисиран сценарий в нарушение на закона” и „недопустима намеса на държавното обвинение в изборите, отнела на партията 5-6% от изборния резултат”.

Още тогава с просто око се виждаше (а и малцината, запазили хладнокръвие, го казаха), че показаните бюлетини изобщо не са „готови за експедиция”, а са натрупани в пълен хаос. Че по принцип не е съществувал реалистичен начин те да бъдат използвани за подмяна на изборните резултати. И че въобще става дума за добре планирана, координирана и изиграна постановка.

Но вече беше късно. С колко точно процента, е трудно да се каже (може би точно с толкова „малко”, колкото след това позволи на БСП и ДПС да съставят правителство), но в края на краищата телевизионно-прокурорската акция в деня за размисъл със сигурност повлия на вота и, макар и по друг начин, резултатът от него наистина беше „фалшифициран”.

Bulgarien Kostinbrod

Защо партията, пострадала навремето, сега не казва нито дума за "недопустимата намеса на държавното обвинение в изборите" през 2013?

Постепенното спихване и закономерният край

Започнала така зрелищно и експлозивно, след изборите историята бързо се спихна, паралелно с все по-намаляващия медиен интерес към нея. Първоначално бе образувано дело за „престъпление против политическите права на гражданите” (разбирай за фалшифициране на изборите). За това обаче не бяха (а и нямаше как да бъдат) открити никакви данни.

Но след толкова тупурдия някакъв процес все някакси трябваше да се скалъпи. И делото бе продължено с нова, „понижена” формулировка - за „длъжностно престъпление”. Така в края на 2013 година срещу единствения открит злосторник - главния секретар на Министерски съвет - бе внесен обвинителен акт за това, че не бил проконтролирал изработката и доставката на изборните бюлетини.

Оказа се обаче, че и това обвинение е трудно да се докаже. Месец по-късно съдът върна делото на прокуратурата и поиска от нея да изясни все пак "в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения на обвиняемия, посредством което е осъществил престъплението". Както и какви се извлечените облаги и нанесените щети от това "престъпление".

През пролетта на миналата година обвинителният акт бе внесен отново, но пропуските в него така и си останаха непоправими. И след едногодишен процес, през април тази година, единственият обвиняем беше оправдан.

Присъдата можеше да бъде оспорена пред втора съдебна инстанция, но прокуратурата се отказа да го направи и така сама и тихомълком, точно две години по-късно, сложи край на цялата история. А телевизията, поставила началото ѝ, естествено не каза нито дума. Както и голяма част от останалите медии.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Поуките

Т.нар. афера „Костинброд” бе осъществена точно според сценария и напълно постигна целта си. И за пореден път показа колко просто и лесно е в България да бъде излъгано и манипулирано цялото общество. Затова не са прави онези, които определят приключилия съдебен процес като пореден „провал” и „фиаско” на прокуратурата. Всъщност, тя може и да не изпълнява конституционното си предназначение, но се справя блестящо в ролята на удобен и ефективен инструмент в ръцете на силните в политико-икономическата конюнктура. „Костинброд” е само един от многото подобни примери. Година по-късно този инструмент бе използван и за взривяването на КТБ, а днес отново е в готовност за употреба. Показателно е, че партията, попаднала някога под ударите му, сега, когато отново е на власт, не намери за необходимо да каже нито дума за „недопустимата намеса на държавното обвинение в изборите” преди две години. Като че ли отново е сключен пакт за ненападение. Затова прокуратурата остава недосегаема и в т.нар. съдебна реформа. А на нейния ръководител ще трябва да разчитаме да се бори срещу политическата корупция.

„Журналистът”, гръмнал някога „топчето” в Костинброд, си заработи възнаграждението и успешно пребивава като евродепутат. С изпълнението на много подобни поръчки, преди и след това, оглавяваната някога от него телевизия оправда вложените в нея 300 милиона, платени от вложителите в КТБ (а днес и от данъкоплатците). И заедно с неизброими други „медии” е в готовност „на чисто”, с нови собственици да изпълнява пропагандното си предназначение. За начало това се случи на 9 май, точно два дни след фактическия край на аферата „Костинброд”, когато с целодневно пряко предаване тя пренесе зрителите си на „Червения площад” в Москва. Там, където и прокуратурата, и „медиите” са горе-долу същите.

Редакцията препоръчва

Реклама