Как Цветанов се оказа невинен | Новини и анализи от България | DW | 21.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как Цветанов се оказа невинен

Делото срещу Цветан Цветанов бе един от най-обсъжданите процеси от години насам. Но въпреки прожекторите и микрофоните, въпреки обществения и медиен интерес, делото приключи без изненади: Цветанов се оказа невинен.

Коментар от Татяна Ваксберг:

“Ако искате нормален съд и нормални прокурори, пращайте журналисти в съдебната зала”. Това беше казал преди години един софийски съдия, след като беше помолен да предложи рецепта срещу затъването на съдебната власт. Идеята му беше следната: никой магистрат не би си позволил да се изложи публично. Подкупите и търговията с влияние вършат работа само на тъмно. Озоват ли се под прожекторите на медиите, магистратите просто не биха рискували.

В онези години това предположение може и да е било основателно. Но днес вече не е - не и ако погледнем какво стана с един от най-обсъжданите процеси от последните години: делото срещу бившия вицепремиер Цветан Цветанов. Обвинението, според което Цветанов е предпазил висш полицай от подслушване в нарушение на няколко съдебни разрешения, премина през зрелищни съдебни заседания и беше гледано под лупа от всевъзможни медии, но това не му попречи да се развие като зле монтиран сериал за нагодено към политиката съдебно дело. Нищо, че обвиняемият беше втори по влияние в държавата в продължение на поне четири години. Нищо, че България е под наблюдение от ЕС тъкмо заради проблемната си съдебна система.

Редакцията препоръчва

Малко предистория

На първа и на втора инстанция Цветанов беше осъден ефективно на 4 години затвор. Това означава, че два (различни) съдебни състава са стигнали до едни и същи изводи - че бившият вътрешен министър не е приложил СРС спрямо бившия шеф на ГДБОП във Велико Търново Орлин Тодоров, макар че прокуратурата е изискала разрешение за такова подслушване от съда, а съдът го е позволил. Процесът се прочу като “дело за шестте НЕ”, защото Цветанов не просто беше отказал да изпълни решение на съда, но го беше направил цели шест пъти, а отгоре на всичко беше поставил и удивителен знак след “не”-то, с което беше посрещнал съдебното решение.

Докато беше министър, Цветанов се прочу с усиленото използване на СРС, а не с отказа си да ги прилага. Въпреки това обаче делото може да се разглежда като пълноценна илюстрация на тогавашното управление на ГЕРБ - най-малкото заради това, че Цветанов беше известен и с натиска си върху съдебната власт, с офанзивата си срещу някои от независимите съдии и с „промотирането” на други, с които е близък. Самият факт, че вътрешен министър е слагал (отрицателни) резолюции върху съдебни решения, показва, че този човек не е имал представа за мястото си в структурата на държавното управление. При желание, воля, смелост и професионализъм от страна на всички магистрати, това дело можеше да послужи като образец за еманципацията на съдебната власт от негативните етикети, с които основателно е натоварена. Но това не се случи.

"Спекулативни предположения и инсинуации"

През юни тази година третата инстанция върна делото за ново разглеждане - с аргумента, че досега то не е било гледано безпристрастно, стъпвало е на “спекулативни предположения и инсинуации” и е следвало “конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа”. Нищо, че два предходни съдебни състава са стигнали до едни и същи изводи по това дело.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Решението на третата инстанция не е взето единодушно. Един от тримата членове в състава на ВКС - Жанина Начева, не е съгласна със заключението на своите колеги Татяна Кънчева и Биляна Чочева. Начева казва точно обратното: че за нея са неприемливи аргументите за пристрастност на долната инстанция, защото не намира никъде доказателства за такава пристрастност.

Преди дни това върнато за ново разглеждане дело приключи с оправдателна присъда за Цветанов. Въпреки всичките прожектори и микрофони, въпреки обществения интерес, медийния натиск и всичко останало, което би трябвало да води до някаква взискателност на магистратите към собствената им репутация. И макар че прокуратурата може да оспори решението още един (последен) път, едва ли ще се намери сериозен наблюдател, който да има положителни очаквания от евентуално ново разглеждане.