Как Унгария ядоса евреите си | Начало | DW | 25.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Как Унгария ядоса евреите си

Унгария обяви 2014 за година в памет на жертвите на Холокоста. Тя иска да опровергае упреците, че не оказва достатъчно решителен отпор на антисемитизма. Еврейската общност обаче може и да не участва в проявите. Ето защо:

През 2014-та се навършват 70 години от началото на геноцида срещу унгарските евреи: от март 1944-та до януари 1945-та 600 000 от тях са депортирани и избити в германските лагери на смъртта. По този повод унгарското правителство реши да обяви 2014 за година в памет на жертвите от Холокоста. Планирани са редица прояви, сред които национални чествания в памет на жертвите, обновяване на синагоги, изграждане на нов възпоменателен и образователен център в памет на Холокоста. Те ще се провеждат съвместно с еврейската общност в Унгария, както и с участието на израелската държава.

Много от унгарските евреи бяха приятно изненадани от жеста на правителството на Виктор Орбан. Същевременно обаче мнозина реагираха скептично. И сега резервите им изглежда се потвърждават. Така например още в началото на годината в памет на Холокоста ръководителят на правителствения исторически институт "Веритас" Шандор Чакали заяви в интервю за унгарската информационна агенция МТИ, че евреите в Унгария са претърпели "значими загуби" едва след германската окупация на страната на 19 март 1944. А онези евреи, които са били засегнати от по-ранните депортации на унгарската държава, били предимно без унгарско гражданство и затова Чакали предпочете да говори за "полицейски действия срещу чужденци".

Оспорваният паметник

Най-големи противоречия породи планираното издигане на паметник, който да напомня за германската окупация на Унгария на 19 март 1944. Той трябва да бъде поставен на централния площад в Будапеща и да изобразява орел (символизиращ хитлеристка Германия), който връхлита архангел Гавриил (Унгария). Той изрично е посветен на "всички жертви" от периода между март 1944 и края на войната през април 1945. Версията на правителството, която е заложена и в преамбюла на новата конституция, влезла в сила през 2012, гласи, че унгарският суверенитет приключва на 19 март 1944, а оттам нататък унгарската държава носи само ограничена или дори никаква отговорност за Холокоста срещу унгарските евреи.

Междувременно унгарските еврейски общности и множество еврейски сдружения протестираха срещу паметника, настоявайки той въобще да не бъде открит и осветен. Председателят на еврейската общност в Унгария Андраш Хайслер подчерта, че ако правителството продължи да държи на освещаването на паметника и ако ръководителят на историческия институт "Веритас" не подаде оставка, то участието на еврейската общност в планираните прояви ще бъде поставено под въпрос.

"Грубо и тенденциозно фалшифициране на историята"

Говорител на управляващата партия "Фидес" нарече дебатите около паметника "истерия". Премиерът Виктор Орбан също защити паметника. В писмо до председателя на еврейската общност той написа, че има сили, които се опитват да използват паметта за политически цели и тези опити ще бъдат решително отхвърлени.

Множество известни унгарски историци като Кристиан Унгвари също протестират срещу паметника. По неговите думи "паметникът е груба и тенденциозна фалшификация на историята". "Формално Унгария е била окупирана, но е останала важен съюзник на Германия", казва той. Историкът изтъква също така, че унгарските власти са депортирали евреите много усърдно. "Ако унгарците се бяха придържали стриктно само към германските изисквания, то 200 000 унгарски евреи вероятно биха оцелели", посочва Унгвари.

Само заради изборите?

Още през миналата година, при планирането на проявите в рамките на възпоменателната година, се разпалиха дискусии във връзка с мащабите на отговорността, която Унгария носи за Холокоста. Така например за авторката на концепцията за новия образователен център, наречен "Дом на съдбите", историчката Мария Шмид, която е директорка на будапещкия "Дом на терора", се смята, че е склонна към омаловажаване на отговорността, която режимът на Миклош Хорти (унгарски президент до 1944) носи за Холокоста. Еврейските общини и съюзи я упрекват, че в "Дома на съдбите", който представя предимно избиването на еврейски деца, тя поставя твърде голям акцент над отделните унгарци, спасявали евреи. "В унищожаването на евреите е била инвестирана много повече енергия, отколкото в тяхното спасяване", казва израелският посланик в Будапеща Илан Мор.

Според Кристиан Унгвари страстите, породени от възпоменателната година, са "полезна предизборна проява" за управляващата партия Фидес. "Тя представя критиката като враждебно външно нападение срещу унгарския суверенитет, а това се посреща добре от голяма част от избирателите, които са с по-десни възгледи", смята историкът.

Редакцията препоръчва