Как турските сериали променят света | Новини и анализи по международни теми | DW | 15.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Как турските сериали променят света

Турските сериали са много популярни не само сред по-възрастните хора в България. В арабския свят те изживяват истински бум - и разбиват тамошните традиционни представи за ролята на мъжа и жената в обществото.

От няколко години насам турските "сапунени" сериали изживяват истински бум. Според доклад на Oxford Business Group, през 2012 година са били продадени над 70 турски "сапунки" в общо 39 страни по света. Цели 67 милиона души наброява фен-групата на изпълнителката на главната роля във "Времето лети" - германската актриса от турски произход Вилма Елес. Сред тях има почитатели от Източна Европа, но също така от Кувейт, Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Именно в страните от арабския свят турските сериали предизвикват неподозирани политически и социални отражения: те се превръщат в истинско предизвикателство за традиционните ценности, тъй като разбиват представите за ролята на мъжа и жената в обществото, за сексуалния живот и правата на жените, пише германският "Ди Велт".

Темата има и дори външнополитически отражения. Например в Македония, където турските "сапунки" бяха извадени със закон от праймтайма на телевизиите - като мярка срещу "османския културен империализъм", по думите на македонския министър на информацията и социалните въпроси Иво Ивановски, който заяви, че турските сериали били чудесни, но все пак страната е била 500 години под турско робство.

Мъжът на мечтите им

Този вид културен износ започна още през 2008 година, когато базираната в Дубай телевизия Middle East Broadcasting Center закупи и излъчи мелодрамата "Перла" (в оригинален превод "Сребро"). Само заглавието на филма и имената на главните герои бяха арабизирани, докато основното действие си остана в оригиналния турски модерно-мюсюлмански контекст. В този сериал арабската публика откри нещо ново - а именно как един мюсюлманин дава романтичен израз на любовта си към своята съпруга, подкрепя нейните амбиции за кариера като моден дизайнер и я брани срещу критиките на собствените ѝ родители. "Турските сериали показват, че модерното поведение и западният стил на живот са възможни и в мюсюлманските общества и култури", казва по този повод бахрейнската министърка на културата Шака Май бин Мохамед ал Калифа.

Също и много популярната режисьорка на сериала "Забранена любов" Хилал Сарал вижда в Турция модел за целия арабски свят. "Турция е пример за модерна мюсюлманска държава. Арабските страни я чувстват близка, макар да имат други социални и културни ценности", казва Сарал. И понеже повечето турски сериали показват романтични мъже, много от почитателките на тези сериали в арабския свят гледат на турския мъж като на мъжа на мечтите им.

Türkische TV-Serie Noor in Palästina

Под влиянието на турските сериали все повече арабски жени се решават да се борят за правата си

Добрата страна на турските сериали

Освен сюжета за любовта и брака, турските сериали третират и някои теми-табу, като например секса преди брака, изневярата или насилственото омъжване на млади момичета. Гръцката режисьорка Нина-Мария Пашалиду е авторка на документален филм, който показва как турските сериали подпомагат арабските жени в битката им за повече права или пък в стремежа им да изживеят романтична любов. Във филма се казва, че под влиянието на турските сериали броят на разводите в арабските страни нараства. Така например една жена от Обединените арабски емирства сърбала кураж да напусне деспотичния си съпруг, след като в един турски сериал видяла как правозащитничка води ожесточена битка за правата на жените.

Битка, но срещу турските сериали, водят някои ислямски духовници, които виждат в тях заплаха за ислямските общества. Един имам от Саудитска Арабия заяви например, че сериалът "Перла" бил обявил война на мюсюлманските ценности, а сирийски духовник издаде фатва срещу носенето на тениски с образите на герои от турските сериали.

По 17 часа на ден

На друг аспект се спира австрийският "Дер Щандарт", а именно - на доминиращата позиция на сериалите в турското филмопроизводство. Тъй като сериалите са истински експортен шлагер, филмовият бранш залага предимно на тях. А това означава, че младите режисьори и актьори нямат алтернатива - пазарът ги принуждава да правят сапунки. При това работата не е никак лека - работи се по 17 часа на ден, 6 дни в седмицата. Отделните епизоди са обикновено с продължителност между 60 и 120 минути - такава е заръката на продуцентите, чиято основна цел е да има колкото е възможно повече място за реклами.

Редакцията препоръчва