Как Сталин заграби балтийските републики | Новини и анализи от Европа | DW | 18.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как Сталин заграби балтийските републики

Когато на 15 юни 1940 г. съветски войници навлизат в Литва, местните хора ги посрещат с цветя. Но радостта им бързо отминава - съвсем скоро те осъзнават, че това е прелюдия към заграбването на трите балтийски републики.

Архивите още пазят кадри от онова време - жители на литовската столица Вилнюс махат радостно на навлизащите в града войници от Червената армия. Скоро след това обаче страната ще стане част от Съветския съюз. Както и другите две балтийски републики Латвия и Естония.

До онзи фатален 15 юни 1940 година малцина литовци са се чувствали застрашени от диктатора Йосиф Сталин. Витаутас Петкявичиус, по онова време млад скаут, си спомня: "Дори литовската армия ги посрещна приятелски - с военна музика и букети цветя. Всичко беше отлично инсценирано. Хората се събудиха чак когато започна това безбожно съветизиране на Литва."

Предисторията

В края на септември 1939 година, след като вече са си поделили Полша, Хитлер и Сталин се договарят и за още нещо - със секретна допълнителна клауза към пакта Рибентроп-Молотов те се разбират Литва да си върне суверенитета над Вилнюс и прилежащите райони, с което (поне временно) слагат край на един стар полско-литовски конфликт. А след като Литва отхвърля дръзкото предложение на Хитлер да стане един вид германски протекторат, фюрерът решава да направи подарък на своя приятел Сталин - предлага му да вземе Литва, а в замяна иска една област в Източна Полша, която според първоначалните договорености за подялбата на Полша е трябвало да отиде в ръцете на Москва.

На Хитлер изобщо не му е било трудно да се откаже от Литва, обяснява историкът Алгимантас Каспаравичиус, позовавайки се на тайните протоколи към пакта Рибентроп-Молотов: "Хитлер казва тогава: Нека Сталин вземе всичко. И без това рано или късно ще сложим ръка върху целия балтийски регион. А в това време литовците нека видят какво е да си под съветска власт".

Polen Deutschland Geschichte Jahrestag Überfall auf Polen Hitler Stalin Pakt

Август 1939 година: подписването на Пакта за ненападение между нацистка Германия и СССР, известен като Пакта Рибентроп-Молотов

Пактът между Хитлер и Сталин има дълга предистория. Първите разсъждения за подялба на територии датират от ноември 1925 година. Това става ясно от дипломатическата кореспонденция между Берлин и Москва, обяснява Каспаравичиус. Така например съветският дипломат Сергей Александровский е записал през 1925 година следното: "В средносрочна перспектива Германия може да ни предложи да вземем Естония и Латвия". Точно това се случва през 1939 година.

Заграбването

Докато през лятото на 1940 година войските на Вермахта напредват към Париж, в тила им Сталин се заема с изпълнението на плана: след като Литва, Латвия и Естония сключват споразумения за взаимопомощ с Москва, 75 хиляди съветски войници са изпратени в трите балтийски държави. Скоро след това съветското ръководство настоява за изпращането на още войски, а на 14 юни 1940 година нарежда разпускането на литовското правителство и иска официално разрешение да навлезе в страната. На 15 юни 300 хиляди съветски войници прекосяват границата и окупират Литва. А два дни по-късно, на 17 юни 1940, същата участ сполетява и Естония и Латвия. Няколко седмици по-късно в трите балтийски републики се провеждат псевдо-избори. Те завършват с провъзгласяването на трите балтийски държави за "социалистически съветски републики", които впоследствие официално молят Москва да ги приеме в състава на СССР. В началото на август 1940 година парламентът в Москва разглежда молбите им и, естествено, одобрява приема им.

"Всеки, дръзнал да каже, че това е окупация, си е имал тогава огромни проблеми", казва литовският публицист Антанас Гайлиус. И не само в онези години - темата си остава табу през цялата съветска ера, допълва той. Най-вече представителите на руското малцинство, при това далеч не само по-възрастните, и до днес не приемат тази гледна точка.

Karikatur Stalin und die baltischen Staaten

"Следващият, моля" - пише на тази карикатура, която изобразява балтийските републики пред "кабинета" на Сталин

Репресии, депортации, разстрели

"Много бързо след навлизането на Червената армия започнаха масовите арести - още през юни. А през юли бяха извършени и първите разстрели. Този период - между 1940 и 1941, както и след 1944 година - това беше истински кошмар, от който и до днес не мога да се отърся", разказва 87-годишната естонка Хели Сузи.

Още през лятото на 1940 година новата съветска власт започва да извършва масови репресии: "Първо подгониха икономическия елит и всички по-известни личности. Сред тях имаше много приятели и колеги на баща ми - адвокати, съдии. Около 20 хиляди души бяха депортирани. От тях по-късно се завърнаха най-много 4 хиляди души. Извършваха и масови убийства: за една година - от 1940 до 1941 - бяха избити 60 хиляди души. Това не си го измислям, пише го в официалните документи", казва Хели Сузи.

Уроците на историята

"В сегашната политическа обстановка не можем да очакваме, че руските историци изведнъж ще кажат: да, това си беше окупация. Повечето от тях не виждат нищо неморално в поведението на Москва от онова време", казва латвийският историк Янис Керус. Той съветва днешните политически елити в балтийските страни да не забравят уроците отпреди 75 години, особено на фона на руската агресия в Крим и Източна Украйна: "През 1940 година балтийските държави не бяха част от никакви съюзи. Предпочитаха да бъдат неутрални. И макар че се отнасяха приятелски към Съветския съюз, това не ги спаси. Затова членството в НАТО е за тях важна гаранция за сигурността им днес", посочва Керус.

Редакцията препоръчва