Как Сталин ″демократизирал″ Германия | Новини и анализи от Европа | DW | 23.07.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Как Сталин "демократизирал" Германия

Заповедта на Сталин е била пределно ясна: след войната е трябвало да има само една Германия - и то комунистическа. За постигането на тази цел бил впрегнат огромен пропаганден апарат, който не се спирал пред нищо.

С изпълнението на плана е било натоварено съветското военно командване в Германия след войната, и по-специално неговият отдел за пропаганда и информация. В годините от 1945-та до 1949-та той е бил оглавяван от съветския политически офицер полк. Сергей Тюлпанов, който обаче се проваля в изпълнението на заръката на Москва. За всичко Тюлпанов е трябвало да дава отчет. Докладът му, състоящ се от 273 страници, се съхранява в Държавния архив на Руската федерация. Преводът на доклада, направен от германския историк и експерт за Съветския съюз Герхард Ветих, е отскоро на германския книжен пазар.

Задушаване на всякакъв плурализъм

Berlin DDR Grenze Mauer Checkpoint Charlie 27.10.1961 Flash-Galerie

Всички методи на "убеждаване" са били разрешени

В своя доклад полк. Тюлпанов обяснява защо са се провалили усилията му за "демократизирането" на Германия по съветски образец - тоест, изграждането на стабилно управление под ръководството на комунистически кадри. Излишно е да се обяснява, че редица от понятията в този доклад имат доста особено тълкуване. Така например под "демократизиране" Тюлпанов е разбирал тоталната власт на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), а под "империалистическо" или дори "фашистко" - всичко и всички, които са се противопоставяли на претенциите за тотална власт на ГЕСП.

Докладът на Тюлпанов ни позволява да надникнем в политическите методи на съветската окупационна власт и нейната роля в налагането на социализма в бъдещата ГДР. Към своите лични успехи Тюлпанов причислява например задушаването на всякакъв политически плурализъм в Източна Германия.

"В много общини бяха създадени нови партийни организации на ГЕСП и не беше допуснато създаването на граждански партии", пише съветският политофицер. Той не оставя и никакво съмнение, че идването на власт на ГЕСП през 1946 г. е станало с помощта на засилен политически натиск и манипулативни ходове в едни не съвсем свободни избори: "Водещата роля на ГЕСП беше допълнително циментирана благодарение на това, че депутатите, избрани в местните парламенти и градските управи от листите на обществените организации, по правило бяха членове на ГЕСП", пише Тюлпанов.

Сталин проявява снизходителност

Съветският офицер е знаел обаче, че Москва има критики към работата му. Така например през август 1946 г. специална комисия на ЦК на КПСС оценила извършеното от него в Германия твърде лошо: "В работата на Тюлпанов липсва стратегическа линия и цел". Този унищожителен атестат не довежда обаче нито до отзоваването му, нито до физическото му унищожаване. Тюлпанов е отзован от Берлин едва през лятото на 1949 година, след основаването на ФРГ - тоест, след като вече е станало пределно ясно, че планът на Сталин за комунизирането на цяла Германия се е провалил окончателно.

Josef Stalin Schreibtisch Pfeife

Политиката на Сталин за Германия: брутална, но и рационална

Тюлпанов запазва също така присъдения му военен чин генерал-майор. Преместен е на работа във Военната академия в Ленинград. Тази доста необичайна проява на снизходителност говори за това, че в Кремъл все пак са оценявали заслугите на Тюлпанов. Или както пише Ветих: "Той никога не е бил обвиняван за отклонения от правилната политическата линия. Критиките срещу него са се изчерпвали само с липсата на достатъчно успехи в практическата реализация на "правилната цел"."

При изграждането на диктатурата си Сталин е давал ясни указания и е следил строго за изпълнението им, но на офицерите по места е позволявал известна свобода на действие. Оттук и един от изводите, които прави Ветих: политиката на Сталин спрямо Германия е била в значителна степен рационална. Поне що се отнася до преследваните от него цели.

Gerhard Wettig: Der Tjulpanow-Bericht, Vandenhoeck & Ruprecht

АГ, ДВ, ДПА, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова

Редакцията препоръчва