Как Смирна стана Измир | Новини и анализи от Европа | DW | 07.06.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Как Смирна стана Измир

Преди сто години космополитният град Смирна става турски - 100 000 са избити, още толкова са депортирани. Подобно на арменския геноцид, събитието и до днес е табу за турските учебници и за обществеността в Турция.

Сто хиляди души, предимно гърци и арменци, са избити, други 100 хиляди са депортирани, а градът буквално е изгорен: през септември 1922-а година, в рамките на Гръцко-турската война, избухнала след края на Първата световна, турските войски окупират града на брега на Егейско море и слагат край на неговия гръцки суверенитет.

За кървавите събития отпреди 100 години разказва в книгата си "Смирна в пламъци" историкът Луц Клевеман. От 1918-а година градът, който преди това е бил част от Османската империя, е под контрола на гърците. Но поражението им във войната между 1919-а и 1922-а година слага край на тяхното владичество над Смирна (Измир на турски). Същата година (1922) престава да съществува и самата Османска империя, крепила се дотогава в продължение на десетилетия от твърде противоречивите интереси на европейските велики сили и най-вече на Германия, която виждала в Турция свой важен съюзник, пише швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Град с модерно и благоденстващо общество

Клевеман описва много подробно космополитната атмосфера на проспериращия тогава търговски и пристанищен град, привличащ хора от цяла Европа и предлагащ такова обществено и социално многообразие, каквото по онова време не е имало в нито една от големите европейски метрополии.

Векове наред в Смирна мюсюлмани, християни и евреи живеели в мир и образували един вид "левантински синтез", познат ни от други големи средиземноморски градове като Солун. Авторът описва Смирна като свободен и отворен към света град с благоденстващо и модерно общество, в което новодошлите от други страни и култури били приемани много добре.

Както в региона като цяло, и в Смирна подемът на национализма поражда напрежение и кървави конфликти. Когато след края на Първата световна война гърците предявяват претенции към някои владения на Османската империя в Мала Азия, това предизвиква тежки стълкновения и в Смирна. Военната контраофанзива под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк си поставя за цел насилствено да хомогенизира Смирна и да я направи част от модерната турска национална държава, възникнала от руините на Османската империя. Воден от тази цел, през 1922-а година Ататюрк опожарява Смирна. Подобно на геноцида над арменците от 1916-а година, който също се вписва в усилията за създаване на турска нация, събитията в Смирна отпреди 100 години продължават да са тема табу както в турските училища, така и в обществения дебат в страната.

Два милиона души губят родината си

Европейската политика обаче реагира най-прагматично на кървавите събития в Смирна: през лятото на 1923-а година в Лозана е определена новата граница между Гърция и Турция, а с цел недопускането на нови конфликти в бъдеще е договорена и масова размяна на населението, в резултат на която близо два милиона души губят родината си.

Епохата на национализма триумфира и в Югоизточна Европа. А заслугата на Клевеман е това, че с книгата си "Смирна в пламъци" той припомня тези важни за по-нататъшния ход на 20-и век исторически събития - цели 100 години по-късно.

 

Подобно съдържание