Как си представя Макрон европейското разширяване? | Новини и анализи от Европа | DW | 19.11.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Как си представя Макрон европейското разширяване?

Преди 15 години именно Франция настояваше за бързото приемане на България и Румъния в ЕС, а сега пречи на членството на Албания и Северна Македония. Какво се крие всъщност зад плана на Макрон?

След гнева, който през октомври френският президент Макрон предизвика с категоричния си отказ да бъдат започнати преговори за членство в ЕС с Албания и Северна Македония, сега френската дипломация се опитва да внесе успокоение - чрез шестстранично неформално предложение за реформи, т.нар. нон-пейпър.

Седем точки вместо 35 глави

Правителствените ръководители обсъждаха в продължение на часове дали в крайна сметка присъединителните процедури за двете страни-кандидатки да бъдат открити или не. Макрон остана в изолация, но запази твърдостта си, макар преобладаващото мнение да бе за започването на преговори.

Сега Париж излиза с предложения за реформи, определени от френския президент като условие за подновяването на процеса на разширяване на ЕС. При това предложенията са доста детайлни - вместо отварянето на 35 преговорни глави по различни теми, в бъдеще трябва да се оформят седем тематични акцента, които един след друг да бъдат обработени.

Глава първа обхваща основните права и правовата държавност, глава втора - образованието и науката, трета - заетостта и социалното дело и т.н. Щом едната от тези теми е успешно приключена, Европейският съюз ще предостави на страната-кандидатка достъп до една от своите институции - най-напред, например, до Евроюст, организацията за съдебно сътрудничество, после може да бъде открит достъпът до образователната програма "Еразъм", а когато са изпълнени и изискванията за вътрешния пазар, може да започне и изплащането на първите структурни средства.

"Критериите за напредъка от единия етап към следващия трябва да бъдат точно дефинирани и тяхното ефективно и трайно приложение трябва да бъде гарантирано", е записано в документа. Освен това трябва да е ясно, че присъединителната процедура ще бъде обратима, ако някоя държава изостане в политическото си развитие.  Единствено обнадеждаваща във френския документ е декларацията, че "Албания, Босна, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора исторически, културно и географски принадлежат към Европа".

Сериозни ли са френските намерения?

Европейските дипломати реагират донякъде драстично и принципно се съмняват дали френският президент изобщо желае в ЕС да бъдат приемани нови държави. Освен това в нон-пейпъра се настоява не само за реформи в присъединителния процес, а същевременно и на целия ЕС като цяло. Това показва, че французите надали имат сериозни намерения спрямо Балканите.

От името на Германия външният министър Хайко Маас заяви при посещението си в Скопие миналата седмица, че отлагането на присъединителните преговори е "най-голямата грешка на ЕС" в по-ново време. Германската евродепутатка Катарина Барли, представителка на Социалдемократическата партия, подчерта: "Важно е да не нарушаваме обещанията, дадени на страните-кандидатки. Затова е неприемливо да се използва реформата на процеса на разширяване като предтекст за незапочването на присъединителни преговори с Албания и Северна Македония - две държави, предприели много решителни реформи, за да изпълнят европейските изисквания".

Извън това би могло да се говори за преустройство на присъединителния процес. В това отношение предложението на Макрон съдържа "дискусионни точки като например по-ясното дефиниране на степените на присъединителния процес", без обаче дипломатите да са убедени, че кандидатите трябва да прескочат най-напред най-голямото препятствие - приложението на европейските стандарти в правосъдието, за което настояват французите.

Разширяване или точно обратното?

При голямото източно разширяване на ЕС преди 15 години, най-вече Франция бе тази, която настояваше за максимално бързото приемане на България и Румъния в Съюза. Някои други държави тогава имаха забележки, припомня политологът Ерван Фуер. След като обаче впоследствие се видя, че в двете държави така и не бе постигнат напредък в правовата държава и в борбата с корупцията, общественото мнение се преобърна. Фуер смята, че Макрон е загрижен най-вече за местните избори през пролетта.

Все пак експертът вижда и няколко положителни аспекти във френските предложения, особено ако стане възможно отпускането на средства от структурните фондове още преди присъединяването. Някои от промените са приложими в контекста на действащите правила и всичко би могло да стане доста бързо. И според Фуер е необходим по-строг контрол над реформите, извършвани от страните-кандидатки - заради доверието към страните-членки, и без френските изисквания.

Наистина нужните промени биха могли да бъдат договорени до март, добавя политологът, само че не се знае дали след местните избори Макрон ще промени мнението си и ще открие пътя за членство на кандидатите. За тях обаче е изключително демотивиращо да не бъдат възнаградени за постигнатия напредък. И то в момент, когато други държави като Русия, Китай или Турция вече са готови да обещаят на балканските страни подкрепа и приятелство.

Реклама