Как си говорят Германия и Русия? | Новини и анализи от Европа | DW | 06.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как си говорят Германия и Русия?

Кое е по-важно: колко фолксвагена слизат от конвейрите в Русия или как Москва се отнася към човешките права? Берлин е на кръстопът по този въпрос. Впрочем, отношенията между Русия и Германия не изглеждат никак добре.

Едва ли някой все още се съмнява колко важни са отношенията между Германия и Русия - най-малкото защото диалогът между Берлин и Москва има важно геополитическо значение дори отвъд границите на двете държави, например за политическата и за енергийната стабилност в Европа. Всичко това пролича много ясно и на поредното издание на така наречения "Петербургски диалог", провело се в германския град Касел. В този формат двете страни разговарят от 2001 година по инициатива на тогавашния канцлер Герхард Шрьодер и президента Владимир Путин. Този диалог е много важен и поради още една причина - според списание Шпигел, в момента двустранните отношения са толкова лоши, колкото отдавна не са били.

Не случайно в току-що подписания коалиционен договор за бъдещото германско правителство на Русия е отделено най-голямо място в сравнение с останалите държави – цяла глава. Нека да припомним, че преди година консерваторите и зелените в Бундестага приеха една много критична резолюция за състоянието на човешките права в Русия. Тогава Москва реагира изключително остро, атакува германския пълномощник за отношенията с Русия и изпрати полицаи да претърсят офисите на германски фондации. В момента социалдемократите в Германия твърдят, че в коалиционните преговори са успели да наложат своето виждане и партията на Ангела Меркел е готова да смекчи курса към Русия.

Конфликтът ценности - интереси

Спорът между привържениците на по-твърдия и на по-мекия курс към Русия в Германия не е от вчера. От едната страна са онези, които смятат, че политиката трябва да се ориентира според интересите. Формулирано съвсем просто: важно е това, че 6 000 германски фирми развиват отличен бизнес в Русия, че там от поточните линии слизат все повече фолксвагени, че руските енергийни доставки са стабилни. Тук няма как да не се сетим за един от съавторите на Петербургския диалог Герхард Шрьодер, който само седмици след като напусна канцлерския пост зае високоплатена позиция в една от структурите на руския държавен концерн "Газпром". Впрочем, неговото правителство преди това беше дало много щедра финансова гаранция за сделки с "Газпром".

Anti-Putin Proteste in Kassel

"Сочи е само фасада" - активисти протестират срещу политиката на президента Путин по време на срещата в Касел

Срещу тази политика на интересите възразяват онези, които смятат, че в политиката са важни преди всичко ценностите. Тъкмо част от ценностите обаче, които в Германия и европейските страни отдавна са утвърдени и не подлежат на обсъждане, за сегашното руско ръководство сякаш изглеждат второстепенни: гражданското общество, свободата на словото и печата, правата на малцинствата и на опозицията, в крайна сметка и върховенството на закона.

Този конфликт между ценности и интереси продължава да съществува и след поредното издание на "Петербургския диалог" в Касел.

Какви са прогнозите?

Любопитно е, че социалдемократът Франк-Валтер Щайнмайер, който беше външен министър при Шрьодер, навярно ще поеме същия пост и в новия германски кабинет. А тъкмо Щайнмайер водеше много мека политика по отношение на Москва, заради която включително и негови съпартийци често го упрекваха. От "фракцията" на Щайнмайер е и съпредседателят на Германо-руския диалог Лотар де Мезиер - последният премиер на бившата ГДР. В едно интервю де Мезиер казва следното: "Руснаците остават с впечатлението, че ние, германците, се държим с тях като с отхвърлена любовница." След което де Мезиер многозначително цитира известния стих на Тютчев: "Умом Россию не понять..." В български превод: "Русия с ум не ще прозреш, не ще я вместиш в обща мяра – Русия за да разбереш, единствено е нужна вяра."

В момента обаче, както вече стана въпрос, вярата към Русия е дефицитна.

Редакцията препоръчва