Как си говорят България и Европа | Новини и анализи от България | DW | 12.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как си говорят България и Европа

Кабинетът "Орешарски" явно изпитва сериозни затруднения да тълкува смислено това, което му се казва. Особено тежки са проблемите в комуникацията с ЕС - София все не успява да разчете правилно посланията на Брюксел.

Анализ на Георги Папакочев:

По повод недоумението около решението френският посланик в София да не бъде удостоен с традиционния орден „Стара планина”, функционер на националистическата партия „Атака” нарече в ефир западните дипломати генерал-губернатори, които искат да диктуват политиката на суверенна България. Външният министър Кристиян Вигенин поясни от своя страна, че не наказвал посланика за волността му да подкрепи гражданските протести срещу правителството, а само възнамерявал да въведе ред в раздаването на тези награди „на килограм”. До този момент българското външно министерство все още не е обявило дали под рестрикциите на „новия ред” ще попаднат и други храбри дипломати.

Като например германският посланик, който заедно с френския си колега си позволи да застане зад обща позиция срещу олигархичния модел на управление в България и да призове властите да се вслушат в гласа на гражданското общество. Или пък посланиците на Холандия и Белгия, които седмица след „фриволната” проява на колегите си от Германия и Франция определиха общественото недоволство като „знак на надежда” и констатираха, че протестите „оспорват легитимността на сегашното българско правителство”. А може би от орден ще бъде лишен и британският посланик, който в началото на новия политическия сезон в публично послание обобщи доста критично случващото се в България.

Разваленият телефон

Още в средата на юли в гневно отворено писмо до външния министър лидерът на „Атака” Сидеров обяви, че дипломатите били преминали всички граници на добрите междудържавни отношения, и настоя за незабавни мерки срещу този „недопустим натиск и намеса във вътрешните работи на страната”. Дори повече: националистът нарече дипломатите „лобисти на икономически кръгове, които работят срещу българския национален интерес”. И докато посланията на най-влиятелните и значими партньори на България в ЕС, изразени чрез техните първи дипломати, минаха покрай ушите на властта, ултиматумът на националиста Сидеров бе взет насериозно - и то незабавно.

Видимо е, че кабинетът „Орешарски” има тежки проблеми в комуникацията с ЕС и ЕП. Правителството постоянно демонстрира неспособността си да тълкува смислено сигналите от Брюксел и Страсбург. Още при първото си премиерско посещение в Брюксел Орешарски бе посрещнат необичайно критично. Председателят на ЕК Барозу му каза тогава в прав текст, че Еврокомисията е притеснена заради събитията в България и потвърди, че мониторингът над страната ще продължи дотогава, докато това е необходимо. От друга страна президентът на ЕС Херман ван Ромпой напомни на Орешарски за необходимостта от нов изборен кодекс, но и досега документът не е приет. По същото време германската евродепутатка Моника Холмайер отправи към ЕК официално запитване, в което ставаше дума за реформите в българския сектор за сигурност и за „възстановяването на върховенството на закона и основните права в България, като например медийния плурализъм”. Сигналът, естествено, не беше чут в българската столица.

Zeichnung Bulgarien EU

Вече изминаха почти седем години, откакто България стана част от ЕС

Неразбраните знаци

Когато това лято беше на посещение в София, заместник-председателката на ЕК Вивиан Рединг пожела да чуе от българските граждани какъв Европейски съюз очакват след 10-15 години. Вместо това обаче те ѝ разказаха каква България НЕ искат - България, в която хората се сапозапалват от отчаяние, в която огромна част от населението мизерства, в която конците дърпат олигархични структури. И докато българските граждани приеха с разбиране европейските послания на г-жа Рединг, правителството на Орешарски отказа да проумее защо тя симпатизира на протестиращите. Отказа също така да вникне в констатацията ѝ, че всекидневните демонстрации ясно говорят за необходимостта от промени. Официална София остана глуха и за политическата дисекция на властта, която Рединг направи с принципните си заключения, че не можеш да строиш демокрация върху корупция и не можеш да имаш едновременно олигархия и демокрация.

Същността на 28-членния ЕС не предполага директно вмешателство в политиката и управлението на негова страна-членка, но един от цивилизованите механизми за натиск са именно знаците и сигналите, които Брюксел изпраща в проблемната държава. Що се отнася до България, през това лято сигналите бяха повече от категорични и носеха ясното послание, че сегашното управление е делегитимирано на европейско равнище и че неговите шансове за нормални отношения с останалите страни-членки и европейските институции са минимални. Послание, което всички разчетоха правилно. С изключение на управляващите.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва