Как се успява в Германия? Една българка разказва. | Новини и анализи от Европа | DW | 16.12.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Как се успява в Германия? Една българка разказва.

Велина Алеркамп пристига в Германия през 2000 година. Днес тя заема висок пост в голям германски концерн с милиарден оборот. Как е стигнала до тук?

Велина Алеркамп

Велина Алеркамп

Велина Алеркамп е родена във Варна. През 2000 година заминава за Ройтлинген. Завършва икономика в местния университет. Днес работи за концерна "Ханиел". През последните месеци отговаря за стратегията му. А новата година ѝ носи нови професионални предизвикателства: от 2020 тя ще работи съвместно с мениджмънта на три от компаниите в портфолиото на "Ханиел" - за да им помогне да доразвият бизнеса си. Велина е омъжена и има две деца. Александър Детев разговаря с нея:

Преди 19 години идвате в Германия, за да следвате. Планирахте ли да останете да живеете в страната?

Велина Алеркамп: В девети клас с моите съученици се запитахме дали искаме да останем в България, или да отидем да учим в чужбина. Мечтата ми беше да следвам в Америка, тъй като учех в английска гимназия. Кандидатствах в няколко колежа, но стипендията, която ми предлагаха, не беше достатъчна, за да покрие всичките ми разноски. Затова останах да следвам във Варна, а след три семестъра реших да отида в Германия. Сестра ми вече беше в Ройтлинген. От нея научих, че там има програми на английски език. Реших да кандидатствам във висшето учебно заведение, в което учеше тя - Fachhochschule Reutlingen. Днес планирам живота си за 20 години напред, но навремето просто си казах, че искам да видя повече от света и да следвам във ВУЗ, който е по-практически ориентиран. В България учехме неща, които така и не разбрах как ще ми помогнат в бизнеса. В Ройтлинген два от осемте семестъра бяха предвидени за стажове. През това време имахме възможността да изпробваме различни професии в различни фирми.

Сбъднахте ли мечтата си да посетите Америка?

Велина Алеркамп: Посещавала съм Америка много пъти в рамките на лични и бизнес пътувания. Имам много приятели, които отидоха да учат в САЩ, а сега живеят в Германия. Често се питам как би изглеждал животът ми, ако бях отишла в Америка. Не мисля обаче, че щеше да е по-добър.

Редакцията препоръчва

Как изглежда един Ваш работен ден?

Велина Алеркамп: Делникът ми е много натоварен. Комбинирам професионалните си ангажименти със семейството. В 8:00 карам децата на детска градина, половин час по-късно започвам работа. Целият ми ден е пълен със срещи. Често имам командировки. Гледам да са еднодневни, за да мога да се прибера между 18:30 и 19:00, да сготвя на децата и да ги сложа да спят. Понякога се налага да продължа да работя и след това. Работя с три фирми, пътувам и се срещам с тях, водя телефонни конференции.

Разкажете повече за концерна "Ханиел" и за Вашата позиция там.

Велина Алеркамп: "Ханиел" придобива и развива различни компании. През последните седем месеца бях отговорна за стратегията на концерна. Заедно с ръководството разработихме план за развитие на фирмата през следващите години. Моята роля беше да дефинираме настоящата ситуация, бъдещите цели и пътя, който трябва да извървим, за да ги постигнем. Развихме стратегията и я обсъдихме.

Сега сменям ролята и ще отговарям за три от фирмите, които притежаваме - две инженерни компании, които произвеждат машини, едната за преработване на риба, а другата за произвеждане на опаковки. Оборотът им е около 100 милиона евро. А третата фирма е с 49% на борсата. Те правят обзавеждане за офиси. Аз работя с мениджмънта на тези фирми, наблюдавам как се развиват финансово и въз основа на това изграждаме стратегия за тях.

Как една българка успява да достигне толкова висока позиция?

Велина Алеркамп: През първите години ми беше много трудно. България не беше в Европейския съюз, а аз трябваше сама да финансирам обучението си. Тогава се научих на дисциплина. Още в английската гимназия във Варна имах възможността с много интелигентни учители и съученици да изградя една стабилна основа. С първата и втората ми работа се научих как да анализирам бизнеси и как да ги развивам. Първата беше в инвестиционното банкиране. Работих по 80 часа на седмица. Не се замислях въобще за това дали съм българка, или германка. Гледах да си върша работата добре и да дам най-доброто от себе си. Въпрос на дисциплина и откритост е да се чувстваш добре в Германия.

Какви са днес основните предизвикателства пред жените в бизнеса? Неотдавна на кръгла маса в Берлин Вие отбелязахте, че в Източна Европа жените на ръководни позиции са повече, отколкото в Германия.

Велина Алеркамп: Да, като цяло в Източна Европа, както и в Русия, има много повече жени на ръководни позиции. Статистиките сочат, че в Германия те са по-малко. Предизвикателството е, че в много случаи високите позиции в компаниите поколения наред са заемани от мъже. Трудно е за тях да си представят жена с деца да комбинира семейството с кариерата.

Има много жени от моето поколение, които доказват, че това е възможно. Важно е да се създаде атмосфера, в която и мъже, и жени се чувстват реализирани. В момента високите позиции са заети предимно от мъже. Но това не означава, че за жената е невъзможно да направи успешна кариера. Въпросът е с каква нагласа жените влизат в такава атмосфера и доколко трябва да се адаптират. Истинската равнопоставеност означава да не трябва жените да се адаптират към начина, по който мъжете правят бизнес. Това трябва да се промени. Не става въпрос за правилно и грешно, просто има различни начини.

След толкова години в Германия, в кои моменти си спомняте за България?

Велина Алеркамп: Всяко лято пътувам до България. Аз съм от Варна и морето много ми липсва. Дъщеря ми прекарва поне 3-4 седмици годишно при баба си и дядо си. За мен е важно тя да научи поне малко български. Аз говоря с децата си на български, но съпругът ми е германец и мисля, че те няма да владеят перфектно езика. При баба си и дядо си обаче те попадат в атмосфера, в която могат да усетят и разберат българската култура и да научат езика.

В Германия ми липсва спокойствието. В тази страна всичко е перфектно организирано - до последната секунда. Ако моят живот не беше толкова организиран, може би нямаше да мога да комбинирам кариерата със семейството. Струва ми се, че в България хората са някак по-спокойни. В Германия ми липсва и сърдечността, както и помощта в семейството. Родителите на съпруга ми ни помагат за децата, но те ги взимат за по час-два на седмица. А когато се родиха двете ми деца, майка ми дойде и живя при нас една година. Това са традиции, които много помагат на младите семейства.

***

Тази статия е част от проекта "Let´s face it: should I stay or should I go?". В продължение на няколко месеца публикуваме репортажи и видеа, посветени на миграцията от България към Германия. Информираме за живота в Германия, за предизвикателствата и трудностите в началото. Показваме истории на българи, решили да заминат. Или такива, решили да се върнат. Let´s face it! Следвайте нашия нов хаштаг #DWstayorgo

***
Вижте и нашето видео за друга успяла българка в Германия - Анна Димитрова:

Вижте видеото 02:23

"Един ден българките ще владеят Vodafone"

Подобно съдържание

Реклама