Как се става ″перфиден враг″ на НРБ? | Новини и анализи от България | DW | 05.08.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Как се става "перфиден враг" на НРБ?

Лично Т. Живков навремето е настоявал пред Зап. Германия да спрат "гнусните инсинуации и провокации спрямо НРБ" в българската програма на Дойче веле. Този месец се навършват 49 г. от създаването на Българската редакция.

Годината е 1963-та, денят - 1 авугст: новооткритата Българска редакция на радио Дойче Веле започва своята дейност. Бързото популяризиране на транслираните от Кьолн новини и коментари на български език към изолираната тогава от света България не убягва от погледа на комунистическата тайна милиция. Заради насочеността и популярността на предаванията си новата медия бързо се превръща в част от отношенията между Западна Германия и комунистическа България, твърди младият български историк Кирил Чуканов, който подготвя изследване за връзките между НРБ и ФРГ по време на "Студената война".

Смутителят от Западна Германия

В анализите на Държавна сигурност пише, че Дойче Веле само на пръв поглед изглежда по-меко в информациите и анализите си за случващото се в НРБ, в сравнение напр. с радиостанции като Свободна Европа, които открито и остро атакуват същността и действията на комунистическата диктатура. Всъщност посланията на вражеската западногерманска радиостанция симулирали обективност и така по "перфиден" начин хвърляли „огън и жупел” срещу България. Така без излишен апломб Дойче Веле хулело достиженията на реалния социализъм и неговите ръководители.

Deutsche Welle Köln Funkhaus

Старият дом на Дойче веле в Кьолн

Въпреки заглушаването "перфидният враг" на НРБ става особено опасен за народната власт и насажданата от нея идеологическа хигиена, когато на вълните на Дойче Веле в българския ефир прозвучават "Задочните репортажи" на Георги Марков. Съдържащата се в тях безпощадна дисекция на българския комунизъм и неговите персонажи изкарват от кожата пазителите на идеологическата хигиена в ефира на НРБ. През 70-те години Живков използва срещите си с представители на германското правителство за да настоява за спирането от Дойче веле на "гнусните инсинуации и провокации спрямо НРБ". През 80-те години на тези срещи западногерманските политици заемат по-активна позиция като настояват да бъде спряно заглушаването на програмата на радиостанцията в българския ефир, което продължава почти до края на комунизма, отбелязва в анализа си историкът Кирил Чуканов. Държавна сигурност пък обмисля как да обезвреди "Скитника" – кодовото име на Георги Марков в оперативните разработки на ДС. Известно е, как тази история приключва в Лондон през 1978 година. Тогава западногерманските служби излизат с указания към журналистите от Дойче Веле да проверяват сутрин под колите си за поставени взривни устройства, казва Чуканов.

"Научните работници" на ДС

След като върхушката на БКП начело с Георги Димитров обявява през 1946 г. живеещите в Пиринския край българи за "македонци", през 70-те и 80-те години курсът на Партията се променя в обратна посока. Зад граница, в това число в университетите и архивите на Западна Германия, са изпратени научни работници, които да търсят историческата истина. Много от „търсачите” са всъщност доносници на Държавна сигурност. Изпращаните от тях сведения до София не винаги са така безобидни, както ги изкарват осветените от Комисията по досиетата информатори. Един от изследователите на западногерманските архиви, сега известен академик в областта на новата българска история, напр. е давал сведения за намеренията на негови колеги да "изменят" на социалистическата родина като емигрират във ФРГ. Неговите командировки в западногерманските архиви и университети са щедро спонсорирани от ДС, сочат финансовите отчети на секретното ведомство. Годишно за пътувания и представителни нужди на историка-доносник са били отпускани солидни, по тогавашните представи, суми. За да слухти сред българите във ФРГ, ДС не се е гнусяло да използва грижливо подбраните български участници в академичния обмен между двете страни, който е бил финансиран от германска страна в лицето на дружеството ДААД и фондация "Хумболт".

Deutsche Welle, Funkhaus Bonn

Студийният комплекс на ДВ в Бон

Сведения за българите в Западна Германия са давали и културни аташета и писатели, които са посещавали по една или друга причина страната. Преди това, разбира се, ДС е събирала обширна информация за личния живот на всеки, който е пътувал на Запад. Особен интерес ведомството е проявявало към пикантни информации – например за това, че един известен български духовник, представител на Светия Синод на Запад и основател на редица български църковни общини в Западна Германия, може би е имал хомосексуални контакти със своя секретар. За същото е набеден от ДС и известен западногермански историк, работил в българските архиви. Целта на такива "податки" е била да застави "уличените" да работят за тайната милиция, срещу което им е било гарантирано мълчанието на службите. Някои от вербуваните по този начин да сътрудничат на ДС са били заети с обработването на общественото мнение за остро кириткувания не само в Западна Германия "Възродителен процес", казва пред ДВ историкът и изследовател на отношенията между НРБ и бившата Западна Германия Кирил Чуканов.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва

Реклама