Как се става олигарх в Източна Европа | Новини и анализи от Европа | DW | 30.06.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Как се става олигарх в Източна Европа

България, Румъния, Чехия, Унгария: в Източна Европа олигарсите осигуряват власт. Или пък властта създава олигарси. А европейските пари подсилват този феномен. Време е да спрем този дъжд от пари, пише Борис Калноки.

Андрей Бабиш, премиер на Чехия

Андрей Бабиш, премиер на Чехия

От седмици стотици хиляди чехи демонстрират срещу своя премиер Андрей Бабиш. Освен министър-председател той е и един от най-богатите хора в Чехия. Как е забогатял ли? Още по комунистическо време, като член на Партията, той е бил мениджър на чехословашката държавна външнотърговска фирма "Petrimex". По негова идея компанията основава друга фирма - "Agrofert", която по-късно е придобита от съмнителни швейцарски инвеститори. За тях Бабиш казва, че били приятели още от училище. Много скоро обаче той става едноличен собственик на фирмата. После Бабиш придобива медийни компании и навлиза в политиката. А от началото на юни 2019 чешката прокуратура го разследва за данъчна измама, злоупотреба с държавни субсидии и неправомерно изразходване на средства от Кохезионния фонд на ЕС по времето, когато е бил финансов министър и премиер на страната.

Бабиш е олицетворение на начина, по който в Източна и Югоизточна Европа се прави политика. Парите са власт. Който има пари, иска власт. А който има власт, знае отлично, че за да я задържи, му трябват пари. Например за да си купи медии. След промените най-добре и най-бързо го разбраха пременилите се комунисти. Така по неведоми пътища те бързо натрупаха лично богатство с държавни и партийни пари. Новите богаташи бяха старите комунисти, които използваха тези пари, за да останат във властта като нови социалдемократи - както се случи например в Румъния и България.

С помощта на европейските пари

Появилите се след тях партии, определящи се като граждански и консервативни (например "Фидес" на унгарския премиер Орбан), бързо научиха правилата на играта. Осигурявайки целенасочено на свои доверени хора държавни поръчки, щедро гарнирани с европейски субсидии, те си създадоха свои собствени олигарси.

Най-яркият пример в Унгария е известният като "национален газовик" Лоринц Месарош. В близкото минало довереникът на Орбан е имал малка фирма за газифициране, а днес - подобно на Бабиш - е вторият най-богат човек в Унгария. И все пак има една съществена разлика между двамата: чешкият олигарх разполага с реална власт, а Месарош знае отлично, че дължи всичко на Орбан. Унгарският премиер не търпи никакви политически амбиции у своите протежета. Медийният магнат Лайош Шимичка го знае много добре. Той дълго време отговаряше за финансите на "Фидес". Но след като се скара с Орбан, звездата му залезе набързо. Накратко: по тези европейски ширини не олигарсите определят политиката, а политиката определя олигарсите.

Пряко свързани с властта на олигарсите са кохезионните фондове на ЕС. Всъщност, тези пари са замислени от Брюксел като средство в борбата срещу изоставането на по-бедните страни-членки. С тяхна помощ те трябва да догонят в икономическото си развитие по-богатите държави от Общността. Оттук идва и терминът "кохезия". Едновременно с това, този вид финансиране би трябвало да насърчава и демокрацията, пазарната икономика и правовата държавност. Поне така е на книга. 

В страните от Югоизточна Европа обаче бързо установиха, че значителна част от тези средства, които често се харчат за инфраструктурни проекти, в крайна сметка отиват у големи западноевропейски компании, които притежават нужните ноухау, конкурентоспособност и капацитет да печелят съответните обществени поръчки. Тоест една част от това финансиране се връща обратно в Западна Европа. 

Оказва се, че раждането на олигарсите в Централна и Източна Европа се дължи отчасти и на опитите въпросните европари да останат изцяло в страните, за които са предвидени. В Унгария, например, съвсем умишлено правителството си създаде политически лоялни, крупни бизнесмени, които печелят подозрително често големи държавни поръчки. Премиерът Орбан определя това като "неомеркантилизъм" (фазата, в която в Европа се създаваха национални индустрии с помощта на протекционистки митнически бариери). Ако искате, наречете го и "патриотична корупция".

Борис Калноки

Борис Калноки

Нека спрем дъжда от европейски пари!

Лично аз не вярвам, че в дългосрочен план умуването как да се задържат тези пари в източноевропейските страни ще доведе до създаването на конкурентоспособна икономика. ЕС пък изглежда вече е решил, че идеята за конвергенция в сферата на ценностите просто не функционира: в следващия бюджет ще бъдат подпомагани не най-бедните, а политически коректните - например по въпроса за приема на бежанци.

Нека спрем целия дъжд от европейски пари! Защото той прави Брюксел да изглежда по-важен, отколкото е всъщност. Освен това в много страни-членки въпросното финансиране изкривява икономическите и политическите процеси. Ние, източноевропейците, вече догонваме Запада - включително благодарение на европейските пари. Но е дошло времето да се откажем от този механизъм. И да развием предприемаческа култура, която ще цени иновациите и смелостта, а не жаждата за власт и политическата лоялност.

 

Реклама