Как се случи нещо наистина невероятно | Новини и анализи по международни теми | DW | 03.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Как се случи нещо наистина невероятно

Гледката е затрогваща: сирийският бежанец Абдул Халим Атар продава химикалки по улиците на Бейрут, носейки на рамене спящото си дете. Снимката му попада в Туитър - и изведнъж се случва нещо наистина невероятно.

Както всеки ден, Абдул Халим Атар се лута из хаоса на бейрутските улици и се опитва да продаде поне няколко химикалки. С него е и 4-годишната му дъщеричка, която от умора е заспала на раменете му. Абдул я носи и продължава да предлага стоката си на минувачите. Някой го заснема и публикува фотографията в социалната мрежа Туитър. Там снимката на измъчения бежанец се превърна в истинска сензация - споделена е вече хиляди пъти.

Този кадър промени живота му

Исландецът Гисур Симонарсон е един от многото, разчувствали се от този кадър - и именно това е моментът, който променя из основи живота на сирийския бежанец. Младият исландец решава да стартира краудфъндинг кампания в подкрепа на Абдул Халим Атар. В Туитър той публикува следния апел: "Нека го открием и да купим всичките му химикалки".

Няколко дни по-късно сирийският бежанец вече е открит. "Един мъж се доближи до мен и ми каза, че е много щастлив, че ме e срещнал", разказва Абдул Халим Атар пред Скай Нюз Арабия в първото си телевизионно интервю. "Мъжът ми каза още, че цялата интернет общност е тръгнала по следите ми. Първоначално въобще не разбрах какво има предвид, дори ме хвана страх", споделя бежанецът.

Гисур Симонарсон, който живее в Осло и работи като консултант, а в свободното си време поддържа интернет страница с информации за различните кризисни региони по света, също успява да разговаря със сирийския бежанец - по телефона. "Някой му даде телефон и така успяхме да си поговорим", разказва исландецът пред медиите.

Връзката между Осло и Бейрут е осъществена с помощта на ливанската неправителствена организация "Lebanese 4 Refugees". Симонарсон се свърза с активистката Карол Малуф и именно тя се среща със сириеца и осъществява телефонната връзка с Исландия.

155 хиляди долара за четири дни

Същевременно краудфъндинг кампанията, инициирана от Симонарсон, надхвърля всички очаквания. В рамките на четири дни хора от общо 89 държави даряват над 155 000 щатски долара. "Направо не мога да повярвам, че съм такъв късметлия", казва Абдул Халим Атар.

В досегашния си живот 35-годишният бежанец от палестински произход не е имал никакъв късмет. Известно време работил в една шоколадова фабрика в Дамаск, но след избухването на войната напуска палестинския бежански лагер Ярмук, където живее заедно с жена си и двете си деца. Причината: в Сирия палестинците се оказаха между два фронта. Едните ги обвиняват, че поддържат президента Асад, а другите твърдят, че са на страната на опозицията. Днес мястото, където е живял Абдул, е разрушено и окупирано от воюващите страни.

Syrien Flüchtlingslager Jarmuk bei Damaskus

Така изглежда днес мястото, където Абдул Халим Атар е живял със семейството си: Ярмук е в развалини

Първите осем месеца след бягството от Сирия семейството прекарва в бежански лагер в Египет. Съпругата на Абдул обаче настоява да се върнат в Сирия. "Това ни скара и в крайна сметка ни раздели. Тъй като не виждах бъдеще за децата ми в Сирия, реших да дойдем в Ливан", разказва бежанецът.

Всичко това се случва преди три години. Оттогава насам Абдул Халим Атар живее с двете си деца в едно бейрутско предградие. "Поне имам покрив над главата си", казва той и добавя, че досега е получавал по 40 щатски долара от една социална организация, с които набавял най-необходимото за себе си и децата.

Тъй като са от палестински произход, Абдул и децата му не могат да разчитат на помощ от Агенцията на ООН за бежанците - Конвенцията за бежанците от 1951 година важи за всички търсещи убежище по света, но не и за палестинските бежанци. Те могат да търсят помощ от една организация, създадена специално за тях - Агенцията на ООН за палестинските бежанци в Близкия Изток, която обаче страда от твърде слабо финансиране, тъй като зависи от доброволните дарения на няколко страни-донори. Така Абдул Халим Атар се опитал да припечели малко пари, продавайки химикалки по улиците на Бейрут. "Всеки човек има нужда от химикалка", казва бежанецът.

Мечтата на Абдул

Краудфъндинг кампанията, стартирана от исландеца Гисур Симонарсон, предизвика обаче не само одобрителни коментари. Мнозина смятат, че не е правилно да се даряват толкова много пари на един-единствен човек. Според тях кампанията е трябвало да бъде в полза на цял бежански лагер например. Британецът Джеймс Дензелоу, експерт за Близкия Изток, е на друго мнение. Според него хората са по-склонни да помогнат на конкретен човек, чиято съдба ги е разчувствала. Затова трябва да се разказват повече такива човешки истории, гласи неговото заключение.

Междувременно активистката Карол Малуф от организацията "Lebanese 4 Refugees" се е заела със създаването на фонд, в който да се управляват даренията за Абдул. Бежанецът вече знае в какво иска да вложи тези пари - в образованието на децата си. "Искам техният живот да е по-добър от моя. И искам да помогна и на други деца, които са принудени да работят по улиците на Бейрут", казва Абдул. А най-голямата му мечта е един ден да се върне в Сирия.

Редакцията препоръчва