Как се сглобява националната идентичност | Новини и анализи от Европа | DW | 24.07.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как се сглобява националната идентичност

Щеше ли да има македонска държава без Букурещкия мир? Защо Гърция замества разговора за гражданската война с еуфория около Александър Велики и спорове за името на Македония? И как се създава национална идентичност?

Нека първо припомним, че Букурещкият мир, сключен след Междусъюзническата война от 1913, е този, за когото британският външен министър Едуард Грей навремето казва: "Всякакъв мир на Балканите бе невъзможен, докато съществуваше Букурещкият договор". В резултат на този договор България е принудена да отстъпи територии на Гърция, Сърбия и Румъния, както и да се откаже от претенциите си за Македония.

Но дали Балканските войни и Букурещкият мир са виновни и за настоящите проблеми, които има Македония със съседите си? Д-р Адамантиос Скордос от университета във Виена, историк, публицист и добър познавач на региона, няма еднозначен отговор:

"Трудно е да се каже как щеше да се развие ситуацията без Балканските войни, без Букурещкия мир и разделянето на Македония на три части. Дали някога изобщо щеше да възникне македонска държава, ако не беше сръбската част, която влезе в Югославия? Аз лично не се съмнявам, че и преди Балканските войни е имало елити със силно македонско национално съзнание, независимо че те са били тясно свързани с България. Ако те бяха успели да си извоюват независимост от Османската империя, може би щяха да сформират независима македонска държава - а може би не. Без Букурещкия мир България или Гърция можеха да завладеят цялата територия - и тогава нямаше да има македонска част в бивша Югославия."

Д-р Адамантиос Скордос смята, че днес историята се инструментализира за целите на политиката. В своята дисертация той развива една неочаквана теза. Според него гражданската война в Гърция е тежка национална травма, която гърците още не са преработили. Поради това, според Скордос, те я обвиват с мълчание и я подменят със спор за древността, в частност - за името на Македония.

Търси се велико минало

Mazedonien Skopje Statue von Alexander dem Großen

13-метровата бронзова статуя на Александър Велики в Скопие е поставена върху 10-метров постамент

"В моя труд доказвам, че когато тръгва дискусията за името на Македония през 90-те години на миналия век, гърците говорят за Александър Велики, за да не им се налага да говорят за гражданската война", казва ученият. Тезата на Скордос е, че покрай страстите около гражданската война е имало реална опасност гръцката нация да се разцепи на две: на комунисти и десни националисти. Затова пък широката сянка на Александър Велики предлага на гърците удобната възможност за единение. С други думи, вместо да се човърка разединяващата травма на гражданската война - да се слави Александър като обединител на гърците.

Скордос смята, че целенасоченото прехвърляне на обществения интерес към Александър е било реализирано от добри познавачи на историята, които работели за създаването на така наречения "мета-разказ", тоест - такова интерпретиране на историята, което умело преплита митове и исторически факти, за да укрепи чувството за национална идентичност.

Но дали днешните млади хора, които живеят с мобилния телефон, социалните мрежи и интернет, имат нужда от такива мета-разкази, идеализиращи миналото? "Това е въпрос, който се отнася до всички народи в Европа и по света. Вярно е, че в хода на глобализацията националните идентичности отслабват, но пък на терена на междусъседските отношения те понякога дори се усилват."

Ученият описва как се ражда например гръцкият мета-разказ в средата на ХIХ век: тогава за възникването на гръцката национална идентичност е било много важно да се докажат византийските корени. Според него тези мета-разкази не бива изцяло да се демонизират и деконструират. Трябва обаче да бъде ясно, че нациите малко или повече са мисловни конструкции, които се използват за практически цели. Че понятието "народ" не е съществувало винаги, а е продукт на националните елити, които чрез училището и мета-разказите са разпространили сред хората националната идея.

Автор: С. Падори, А. Андреев/ Редактор: Б. Узунова

Редакцията препоръчва

Реклама