Как се появиха ″Студената война″ и ″Желязната завеса″ | Новини и анализи по международни теми | DW | 26.05.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Как се появиха "Студената война" и "Желязната завеса"

Джордж Оруел, Уинстън Чърчил, Жорж Клемансо – понятията „Студена война“ и „Желязна завеса“ имат много бащи. Кога и по какъв повод възникват те?

Москва, 1985: участници във военния парад на Червения площад

Москва, 1985: участници във военния парад на Червения площад

Всички знаят какво значи „Студена война“: глобалното противостоене между двете системи и двата блока, начело на които стояха СССР и САЩ. Противопоставяне политическо, военно и идеологическо. Двуполюсният модел и неговите две несъвместими идеологии и концепции от западна гледна точка беше противопоставяне на свободата и демокрацията срещу диктатурата, а също така на пазарната икономика срещу плановата.

В Съветския съюз и неговите сателити се говореше за борба на социализма, който гарантирал всестранното развитие на личността под ръководството на комунистите, срещу империализма, капитализма и безжалостната екплоатация на трудещите се.

Пророкът Джордж Оруел

Смята се, че словосъчетанието, което стана политическо понятие, излиза изпод перото на английския писател Джордж Оруел, автор на романа „1984“ – една антиутопия, в която блестящо е описана тоталитарната държава. Но кога терминът влиза в употреба и на коя дата точно започва Студената война – по въпроса се изказват различни мнения.

Редакцията препоръчва

За пръв път изразът „Студена война“ наистина се появява в статията на Джордж Оруел „Ти и атомната бомба“, публикувана на 19 октомври 1945 година в седмичника Tribune, който симпатизира на Лейбъристката партия във Великобритания. Идеята, формулирана от Оруел в тази статия, по онова време се оказва доста спорна. За разлика от мнозина други, Оруел смята, че съвсем не е задължително хората да престанат да воюват, когато осъзнаят колко страшно е ядреното оръжие, което заплашва с гибел целия свят. Създаването на атомната бомба няма да върне историята назад, то само ще усили историческите тенденции от последните десетилетия, смята Оруел.

Писателят твърди, че ядреното оръжие по-скоро ще сложи край на големите войни, но въпреки това светът няма да се омиротвори, както на мнозина им се ще. Според него, в епохата на „ужасяваща стабилност“ свръхсилите, притежаващи ядрено оръжие, ще се смятат за непобедими и ще се намират в състояние на „постоянна студена война със съседите си“.

Оруел се оказва истински пророк, защото всъщност описва онова, което по-късно ще бъде наречено „стратегия на ядреното възпиране“ и ще доведе до глобална надпревара във въоръжаването, но без да се допусне пряк сблъсък между САЩ и СССР. Както е известно, двете най-могъщи държави започват да мерят сили на други полесражения – в Корея, Виетнам, Ангола, че и в Берлин.

Кога започва "Студената война"?

Когато Оруел пише за бъдещата Студена война, тя всъщност вече е започнала. В Полша, например, Съветският съюз веднага започва да инсталира комунистическа диктатура, макар че на Ялтенската конференция ръководителите на трите държави победителки решават в тази страна най-напред да се проведат свободни избори в сътрудничество с полското правителство в изгнание в Лондон.

След Втората световна война съветските и британските войски трябва да напуснат Иран (наричан в Москва и „Южен Азербайджан“), но Сталин не бърза. За него иранският петрол е твърде съблазнителен, така че съветските войски не се изтеглят, а през декември 1945 г. дори е провъзгласена просъветската Демократична република Азербайджан.

Освен това през юли 1945 година Москва предявява териториална претенция и към Турция, като иска на СССР да се признае правото на военноморска база, която да контролира Дарданелите.

Западните съюзници от антихитлеристката коалиция оценяват всичко това като нарушение на договореностите между победителите във Втората световна война и заплаха за мира. От своя страна американците, британците и французите предприемат стъпки, които Москва квалифицира като враждебни. Берлин, например, където са създадени четири окупационни зони, постепенно се разделя на Западен Берлин, принадлежащ на западните съюзници, и Източен под контрола на съветските войски. През 1948 година в Западна Германия е проведена валутна реформа, която трябва да форсира създаването на пазарно икономика. В отговор Съветският съюз блокира цял Берлин. С две думи: ескалацията на противопоставянето вече е налице.

Много автори на "Желязната завеса"

Още преди това, на 5 март 1946 година Уинстън Чърчил произнася във Фултън своята прочута реч, в която говори за възникващото противостоене между Запада и Изтока и за „желязната завеса“, чрез която Москва огражда своята зона на влияние. „Това определено не е онази освободена Европа, за която се бихме да изградим. Нито е Европа, която съдържа съществени условия за траен мир,“ подчертава Чърчил и добавя, че комунистическите партии са се добрали до властта във всички държави в Източна Европа и са получили неограничен тоталитарен контрол.

Берлинската стена е част от линията на Желязната завеса

Берлинската стена е част от линията на "Желязната завеса"

Впрочем, към този момент Чърчил вече не е премиер на Великобритания и държи речта си в качеството на частно лице. Независимо от това тъкмо тази реч се смята за начална дата на Студената война, макар че в нея Чърчил само констатира фактите. Самия израз „Студена война“ той не използва.

Но и изразът „Желязна завеса“ не принадлежи на Чърчил, той е използван доста време преди речта във Фултън. През Първата световна война за „желязна завеса“ пишат редица журналисти, които с патос коментират бойните действия между враждуващите страни. А през 1917 година същото словосъчетание използва и руският писател Василий Розанов, когато описва последствията от болшевишката революция за Русия: „С дрънчене, скърцане и стържене над руската история се спуска Желязна завеса“. Две години по-късно френският премиер Клемансо обещава, че ще огради болшевиките с „желязна завеса“, за да ги отдели от „цивилизована Европа.“

Ако се върнем към "Студената война": всъщност има конкретна дата, на която това понятие влиза в масово обращение. На 19 март 1946 г. Джордж Оруел публикува друга статия в големия британски вестник „Обзървър“, в която в пряк текст пише, че Съветският съюз е повел срещу Великобритания "студена война". Не минава много време и този израз се подхваща от мнозина други.