Как са живели древните римляни | Начало | DW | 04.07.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Как са живели древните римляни

Какво знаем за живота в Древен Рим? За битието на римските императори и на висшето общество има предостатъчно литература. Но не и за обикновените мъже и жени в Древен Рим. Как са живели те?

"Римляни в сянката на историята" - под това заглавие на германския книжен пазар излезе книгата на американския историк Робърт Кнап. Ученият от университета в Бъркли е проучил стотици исторически документи, включително записки на антични учени, предсказания, надписи, стихове и романи, за да разбере повече за това как са живели в Римската империя обикновените мъже и жени - робите, гладиаторите, проститутките, редовите войници.

Твоя съм за една медна монета!

Повечето представители на най-долните обществени слоеве водели доста мизерен и несвободен начин на живот. Да вземем много популярната и доходоносна професия на проститутката. В Древен Рим е имало различни категории "жрици на любовта" - за простолюдието и за висшата класа. В Помпей например е открит следният надпис: "Твоя съм за една медна монета". В същото време има свидетелства за проститутки, които прибирали по 16 аса от клиентите си (2,5 аса се равнявали на 1 сестерция, а 4 сестерции се разменяли за 1 денарий). Два аса е излизал един скромен обяд - къшей хляб, чаша вино и малко сирене, а добрата дневна надница е била между 8 и 10 аса. С такъв доход древният римлянин е бил в състояние да изхранва семейството си, стига да е имал достатъчно работни дни през годината (което рядко се случвало). В същото време една проститутка от средната класа лесно си докарвала по 20 аса на ден.

Italien Rom Antike Dame bei Toilette

Най-древната професия

Това, че платената любов е била търсена стока, не се обяснява само с липсата на всякакви електронни развлечения, а и с факта, че в античността семейството не е имало нищо общо с любовта. То е било по-скоро нещо като сделка, в която условията определя изцяло мъжът. Много източници потвърждават, че на жената се е гледало като на по-нисшо създание. Тя е трябвало да върти домакинството, да отглежда децата и да служи на мъжа си, включително да се грижи за опазването на неговите чест и достойнство. Сексът е служел само за биологично възпроизводство, но не и за разпалването на чувства и страсти.

Пазарът на платената любов в Древен Рим се е различавал от всички по-съвременни негови образци по едно нещо: тогава все още не е имало смъртоносни болести като сифилис или СПИН. Въпреки това животът на римляните е бил тежък. Тъй като не е имало полиция, грабежите били ежедневие, често избухвали пожари, които за минути унищожавали имущество, трупано години наред. А при заболяване много хора предпочитали да принесат животно в жертва на някой бог, вместо да дават пари за консултация при лекар. Повечето договори за работа се сключвали само за съответния ден, засушавания измъчвали земеделците, детската смъртност била много висока. Средната продължителност на живота била около 45 години.

Митове и легенди

Авторът на книгата разбива безпощадно доста от представите ни за онова време. Например твърдението, че римските бани били място за хигиена. Точно обратното: всичко, което хората внасяли в банята със себе си - нечистотии и боклуци, телесни течности и микроби, изтичало заедно с водата от другия край на банята. Особено топлите термални бани били огромен инкубатор на бактерии. Вярно е, че на местата за къпане имало и външни клозети, както и навсякъде в градовете. Но неслучайно в съновника на Артемидор Далдиански откриваме съвета по възможност да се избягва облекчаването на физиологическите нужди в банята.

И още един оборен мит: животът на легионерите не е бил чак толкова тежък, колкото се твърди. В най-силните си години Римската империя е поддържала армия от 300 хиляди щика. Желаещи за военна служба не са липсвали, тъй като това им носело огромен социален престиж, редовни доходи и добро медицинско обслужване. Войниците били освободени от бащински задължения и печелели доста добре. След всички данъци и харчове за задоволяване на личните потребности, включително за проститутки, на един римски легионер му оставала в най-лошия случай 1/4 от годишната заплата. А който стигнел до чин центурион, получавал заплата, която била 17 пъти по-висока от тази на редовния легионер. В случай на война войниците можели да разчитат и на премии и евентуално военна плячка.

Най-онеправданите

Italien Rom Antike Cäsar Relief in British Museum London

Гладиаторите - "поп-звездите" на античността

В античността робите са били изцяло зависими от господаря си, били са лишени от личен живот и частна сфера, често ставали жертва на садизъм и сексуална експлоатация. Имали са все пак право да въртят дребна търговия, а с припечеленото са можели да откупят свободата си.

Амбивалентността на робското съществуване проличава най-добре на арената. Най-вече робите били тези, които намирали смъртта си в боевете, организирани за удоволствие на масите. Повечето от тях умирали още в подготвителната фаза на гладиаторските спектакли - докато дразнели животните. В самия бой между обучени бойци-гладиатори шансът за оцеляване бил между 80 и 95%. Гладиаторите били нещо като "поп-звездите" на античността, пише Робърт Кнап. Те жънели слава и можели да разчитат на благоразположението на дамите от висшето общество. С малко повече късмет някои дори си връщали свободата. Рядко обаче гладиаторите доживявали до старини - повечето от тях умирали преди да навършат 30 години.

Robert Knapp: Römer im Schatten der Geschichte, Klett-Cotta

АГ, ДВ, БС, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва