Как Русия тълкува благото на българския народ | Новини и анализи от България | DW | 14.04.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Как Русия тълкува благото на българския народ

Кремъл не се интересува от наличието на свободна воля. В България Москва цели съвсем друго: да събира информация и да дестабилизира. А корупцията е добър проводник на прокремълски интереси. Коментар на Петър Чолаков.

Руската посланичка в България Елеонора Митрофанова отхвърли обвиненията в шпионаж и заяви, че „сътрудничество с всички ще е за благото на българския народ”. Изборът с кои държави да си сътрудничат бил право на българите. Да вярваме ли на тези думи? Добронамерена ли е Москва?

Русия винаги е имала имперски амбиции и претенции. Ако случайно се чудим дали уверенията на г-жа Митрофанова са чиста монета, най-напред трябва да се запитаме дали Москва зачита суверенитета на другите държави. Вижте какво става в Украйна, например. Руски войски се струпват по границата, защото Москва се бои, че Киев може да предпочете евроатлантическата перспектива - това е коренът на конфликта. 

Москва цели дестабилизация

Кремъл не е заинтересуван и от проявите на българската „свободна воля”. От една страна, геополитическият избор на София - членството в НАТО и ЕС - няма как да бъде по вкуса на руските дипломати. От друга, за разлика от Украйна, Естония, Латвия, Беларус и други държави, В България няма значително руско малцинство - тук сепаратистки сценарий не е реалистичен. Приемайки членството на България в Пакта за fait accompli (свършен факт - б.ред.), тук Москва цели друго: събиране на информация и главно дестабилизация.

Редакцията препоръчва

Опасявам се, че нашите партньори в НАТО, които познават репутацията на институциите и политическата култура на България, не рискуват да ни доверяват данни, които са особено чувствителни. Москва залага преди всичко на широко разпространената корупция, за да реализира геостратегическите си проекти.

Парадоксално, но факт: разкраченият стоеж, който считаните за дясноцентристки и консервативни правителствата на ГЕРБ заемаха между Москва и Вашингтон, породи безпокойство в НАТО, но надежда в Кремъл. Неслучайно Русия пламенно защити партията на Борисов от критиките в годишния доклад на Държавния департамент за човешките права, публикуван непосредствено преди парламентарните избори на 4.04.2021.

Москва реагира остро и на думите на постоянната юридическа съветничка в посолството на САЩ у нас Джесика Ким. През януари г-жа Ким посочи, че в България липсва политическа воля за борба с корупцията. На притесненията от ширещата се корупция, от полицейския произвол над протестиращи срещу правителството, от зависимите медии и съдебна система, Кремъл побърза да отговори с ирония, определяйки критиките като „натрапвани от отвъд Океана ценности и шаблони“. Резултатите от последните парламентарни избори в България вероятно са били посрещнати със смесени чувства в Кремъл.

Между Москва и Вашингтон

В 45-тото НС няма да намерят място ВМРО (която, също като ГЕРБ, обича да заема разкрачен стоеж между Вашингтон и Москва, маскиран като „баланс”) и НФСБ (показателно е, че от партията на Симеонов реагираха остро на доклада на Държавния департамент, който според тях засягал „измислени проблеми” и бил „базиран на доноси”). Не преминаха електоралния праг също „Атака”, и „Воля”, чиито лидери не крият симпатиите си към Владимир Путин. ГЕРБ, които кокетничат с Кремъл, докато уж ловят „руски шпиони”, останаха първа политическа сила, но едва ли ще видим кабинет „Борисов” 4.

Можем само да гадаем за външната политика, която би реализирал кабинет с мандата на ИТН, ако до такъв изобщо се стигне. Интересно е, че партията на Трифонов изключва всякакви договорки с третата в класирането БСП (която настоява за отпадане на санкциите, наложени на Москва, и открито приветства руските енергийни проекти), докато силно „проатлантическата” ДБ би приела подкрепата на Столетницата за формиране на правителство.

За капак, формално либералното, проевропейско и пронатовско ДПС, което се опиянява от миризмата на руските въглеводороди, ще има повече мандати в 45-ия парламент, ала поне официално никой от останалите играчи не иска да има вземане-даване с него.

Прокремълски патриотизъм

Под електоралния праг останаха и други „троянски коне”, на които Кремъл изглежда възлага надежди, като „Възраждане” на К. Костадинов и „Възраждане на отечеството” на Н. Малинов, сочен от прокуратурата едва ли не за руски шпионин No.1 у нас. Но партията на Малинов получи малко над 13 000 гласа, докато формацията на Костадинов взе над 78 000 или 2.45%; вотът за нея е сравнително висок особено в чужбина.

Макар да е разпилян и обезкръвен, прокремълският патриотизъм у нас не е загубена кауза. Ето защо Москва ще продължи да хвърля мрежите си и да се надява на още по-добър улов следващия път. Ако тези, на които избирателите сега възлагат месиански надежди, се провалят, нищо чудно в един следващ български парламент да видим нови и по-влиятелни „руски патриоти”.

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Подобно съдържание