1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: BGNES

Как Русия разцепи българското общество

А. Андреев, Г. Дерменджиев
22 май 2014

Разцеплението в българското общество, настъпило покрай действията на Русия спрямо Украйна, само привидно изглежда като отколешния сблъсък между русофили и русофоби, твърди проф. Александър Кьосев в интервю за Дойче Веле.

https://p.dw.com/p/1C3wa

Разочаровани от Европа, нови леви, русофили, привърженици на Путин с мислене от 19 век - в момента общественото мнение както в България, така и другаде в Европа направо кипи, а различните течения, обявяващи се срещу евроатлантическото статукво, непрекъснато преливат едно в друго. В интервю за Дойче Веле културологът проф. Александър Кьосев прокарва няколко разделителни линии.

Той припомня, че България влезе в ЕС по всеобщ консенсус, а евроскептицизмът доскоро беше непознато явление. Според Кьосев, този консенсус е бил един от стълбовете на прехода, но влизането в ЕС не е донесло на хората очакваното бързо подобрение.

Евроразочарованието - и основателно, и не

„Началото на българското еврочленство съвпадна с икономическата криза, която имаше глобален характер и редица практически очаквания бяха разочаровани. Беше разочаровано и едно непрактическо очакване: обикновените българи, които са отрасли, така да се каже, по един образован и по един патриотичен начин, очакваха, че влизането в Европа ще бъде равносилно и на културно признание. А това беше едно наивно патриотично очакване, което не се осъществи”, казва проф. Кьосев.

Според него вина носи и самият ЕС, особено когато действа по бюрократичен и дистанциран начин, със стандарти, които се спускат отгоре без контекстуална чувствителност за случващото се по места: „Така се създаде едно усещане, че от цялата тая работа не е имало много смисъл. Междувременно се появиха доста нови, радикализираха се и стари националистически партии. Всичко това беше политически инструментализирано. А когато започна конфликтът в Украйна, изведнъж в България избуяха русофилите, опитващи се да използват тази ситуация. Те успяха да привлекат значително масово мнение и българското общество се разцепи”.

Alexander Kiossev Kulturwissenschaftler Bulgarien
Професор Александър КьосевСнимка: Kalin Serapionov

21-ви срещу 19-ти век

Според Кьосев това разцепление само привидно изглежда като традиционния конфликт между русофили и русофоби: "Всъщност по-същественото разцепване е между хора, които разсъждават в категории от 19 век (традиционни приказки за Дядо Иван, за нашите освободители и т.н.), и такива, които си дават сметка, че Путинова Русия не е онази идеализирана Русия, че тя в момента използва съвсем конкретни слабости на Западния свят, на ЕС, на САЩ, за да завоюва определени територии. Или по-скоро - да завоюва културно и геополитическо признание, които за Путин са далеч по-важни от всичко друго”, казва Александър Кьосев, като уточнява, че измежду онези, които поддържат Путин, има много умни и образовани хора с конкретни аргументи срещу политиката на ЕС, на НАТО и на САЩ.

Лицемерие и двойни стандарти

„Тази политика не е съвършена, нека да го кажем в прав текст - тя има сериозни дефекти. Най-сериозният неин дефект е лицемерието, двойните стандарти. За съжаление принципите на световния либерално-демократичен ред след Втората световна война, достойнството и правата на човека, уважението на суверенитета на отделните държави и правото им на самоопределение, които са прекрасни принципи и лично аз вярвам в тях, винаги са били съпровождани и от остатъци от един неоимпериализъм, който упражнява стар тип геополитическа власт в различни точки в света. Тази двойнственост, този двоен стандарт, който много хора по света чувстват, също беше инструментализиран в полза на Путин”, посочва Кьосев и добавя, че политиката на Путин борави със съвсем други понятия:

„Путин работи с дискурса на геополитическите сфери на влияние и баланса на силите, тоест - това, което се нарича реална политика, цинична политика на силата от 19 век. И най-тъжното е, че редица хора започват да вярват в тази реална политика. И започват да смятат за чисто лицемерие целия ангажимент към достойнството и правата на човека, към самоопределението и суверенитета на държавите. Това е ужасно, защото делегитимира всичко случило се след края на Втората световна война. Ако тези принципи на Запада бъдат обявени за лицемерие, какво ще стане тогава? В бъдещия свят на практика никой няма да уважава правата на човека, достойнството на човека и правото на суверенитет. От това могат да произтекат най-най-ужасяващи последствия и в моите очи това е най-важното, което се случва в момента”, опасява се Кьосев.

Концерт на Великите сили

„В момента светът се завръща към едно състояние, което бих нарекъл „концерт на Великите сили”, на техните баланси и сфери на влияние. И ако Западът не намери правилния начин за реагиране, конфликтната ситуация с Русия ще делегитимира такива принципи като правата на човека и суверинитета. А това ще има дългосрочни последствия върху целия свят”, предупреждава културологът. Той смята, че в това отношение Путин почти е постигнал целта си, тъй че Европа и САЩ трябва да действат бързо и радикално.

Ukraine Demo in Sofia 20.03.2014
Кадър от протест пред посолството на Русия в СофияСнимка: picture alliance/AP Photo

Кьосев вижда обаче и друг фактор, който усложнява картината: „На световната сцена има една нова левица, която с основание критикува сегашния световен ред заради неговите неолиберални деформации, заради факта, че се разширява процепът между увеличаващия печалбата си капитал и лишения от право, защита и финансова сигурност труд. Тъй че критиката срещу неолиберализма, насочена и срещу САЩ и Брюксел, неочаквано и без да иска влиза в съюз с Путин. Впрочем, в България това се вижда особено ясно у хора, които са странни хибриди - хем се правят на нова левица, хем се оказват съюзник на днешна Русия. Всъщност те подкрепят онази стара система от ценности, за която говорих преди малко - системата от циничности, наречена „реална политика”. Тези хора не могат добре да различат критиката си срещу неолибералния свят от подкрепата си за онова, което се случва в Украйна. И смятат, че най-важното нещо на света е да се атакуват несправедливостите на неолибералния ред. Аз не смятам така, защото имам памет за големите катастрофи на 20 век - говоря за Първата и за Втората световна война, за Холокоста, за ГУЛАГ, за лагерите. Знам на какво е способен един авторитаризъм и тоталитаризъм и затова изпитвам други страхове. В този смисъл апелирам към хората, които критикуват неолибералния ред, а това обикновено са умни и интелигентни, много образовани млади хора, ясно да разграничат своята позиция от евентуалната подкрепа за днешна Путинова Русия”, казва проф. Александър Кьосев.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Какво ли би станало, ако "Възраждане" дойде на власт?

Какво си позволява "Възраждане"?

Георги Лозанов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница