Как реагираха Западът и Русия след решенията от срещата на ЕС за кавказкия конфликт?

След първоначалното възмущение от решението на европейските лидери да замразят преговорите по споразумението за партньорство с Русия, Москва демонстрира облекчение заради едно друго тяхно решение - да не налагат икономически санкции. Формулировката обаче, с която бе коментирано това благоприятно за Москва решение, подсказва, че руското политическо ръководство не е очаквало друг изход от срещата.

"Политиката е концентриран израз на икономиката"

"Днес тезата на Маркс, че политиката е концентриран израз на икономиката, е по-актуална от когато и да било. Така че, налагането на санкции срещу Русия, би било не само в наш ущърб, но и най-вече в ущърб на ЕС", заяви Михаил Маргелов, председател на външнополитическата комисия в горната камара на руския парламент - Съвета на федерацията. Маргелов има предвид тясното преплитане на икономически и политически интереси в отношенията между Европа и Русия. Взаимната зависимост обуславя необходимостта от двустранно партньорство, смята и руският постоянен представител в ЕС Владимир Чижов. Той разкритикува решението на Брюксел да замрази преговорите по сключване на споразумение за партньорство, докато Русия не изтегли всички свои сили от Грузия.

"Поставяйки условието за изтегляне на всички руски войски от Грузия, ЕС всъщност почука на отворена врата. Всички руски войници вече са напуснали територията на Грузия. Изключение прави само един малък миротворчески контингент, което обаче е в съответствие с плана, изготвен от Медведев и Саркози."

Завръщане към някогашни сфери на влияние?

Френският президент е обаче на друго мнение. Според него Русия не изпълнява договореностите от мирния план и нарушава принципа на териториалната цялост на Грузия, признавайки независимостта на Абхазия и Южна Осетия.

"Трябва да сме наясно, че пресилената реакция на Русия в кавказкия конфликт и признаването на Абхазия и Южна Осетия са факти, които предизвикаха дълбока загриженост в ЕС. Не можем да позволим завръщането към някогашни сфери на влияние. Страницата "Ялта" е отдавна вече минало."

Москва реагира спокойно на критиката от страна на западни политици. Външният министър Сергей Лавров подчерта:

"Русия ще продължи да наказва виновните, за да се избегне нова ескалация на насилието в Кавказ. Като начало би било правилно да се договори налагането на оръжейно ембарго на Грузия."

В началото на идната седмица на посещение в Москва ще са френският президент Саркози, председателят на Европейската комисия Барозу и Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Солана. Очакванията са, че дотогава Русия ще е приключила окончателно с изтеглянето на войските си от Грузия. Този надежда изрази и германската канцлерка Ангела Меркел.

"Изхождаме от предположението, че някои от основните проблеми, най-вече изтеглянето на руските сили от Поти, ще бъдат решени, и то скоро."

По-твърд курс спрямо Русия

Не толкова обнадеждени в преценките си са някои източноевропейски политици. Те предполагат, че амбицията на Русия е да се превърне отново в могъща империя. Най-вече Полша и балтийските страни изпитват опасения от евентуално завръщане към времената на съветския режим. Богуслав Соник, полски евродепутат, се застъпва за по-твърд курс спрямо Русия.

"Времената, в които Европа, най-вече Германия и Франция, се подмазваха на Русия, трябва окончателно да потънат в миналото. Русия не бива да бъде третирана като привилегирована страна, а като страна, която се оценява според действията й."