Как Путин печели от тероризма | Новини и анализи от Европа | DW | 25.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как Путин печели от тероризма

Путин умело използва борбата срещу тероризма за свои цели: той залага още по-силно на милитаризацията на Русия. Нищо, че в Москва никой няма намерение да използва танковете срещу терористите. Те им трябват за друго.

След катастрофата над Синай и последните терористични атентати по света, в социалните мрежи и в медиите се появяват все повече предположения, че е възможно руските власти да са косвено свързани с терористите. За това намекват както преки политически противници на руския президент като Ахмед Закаев, самопровъзгласил се за премиер на Ичкерия, така и някои експерти като политолога Станислав Белковский. Те твърдят, че Путин знаел предварително за терористичните нападения в Париж. Според тях, атаките били дошли в толкова изгодно за Кремъл време, че явно свидетелстват или за негово участие в организирането им, или най-малкото за това, че в Москва са знаели предварително за подготовката им.

Хората, които разсъждават по този начин, изглежда смятат всички западни политици за недостойни за заеманите от тях постове. Защото ако Русия е вдъхновила терористичните нападения в Париж, с нея не може да се изгражда единен фронт в борбата срещу "Ислямска държава". В такъв случай би трябвало да ѝ бъдат наложени нови санкции.

Тук се сливат интересите на противниците на Путин и някои кремълски пропагандатори, които през последните две години печелят популярност от проучването на "машинациите на Запада" срещу руската държава. Сега тези пропагандатори прогнозират, че в близко време САЩ и ЕС ще обвинят първо Асад, а след това и Путин, че именно те са организирали парижките атентати. В края на краищата сред този гръмогласен единен хор от русофоби и путинофили става все по-трудно да се чуе за какво говори реално Кремъл.

Редакцията препоръчва

Тероризмът е само повод

Руската антитерористична политика има две съвършено различни измерения - външнополитическо и вътрешно инструментално. И това не е новост. Много държави действат по същия начин, но в случая с Русия има някои особености.

Във външнополитическо отношение Москва се държи като отговорен играч. За това говори подкрепата за Джордж Буш след атентатите от 11 септември 2001 година, унищожаването на чеченски терористи и на чужда територия, както и предложената на Франция помощ след атентатите в Париж.

Във вътрешнополитически план обаче борбата срещу тероризма се превръща в инструмент за укрепване на властта. Така беше и през 1999 година, когато Владимир Путин и неговите съратници поеха контрола над парламента и над Кремъл след втората специална операция в Чечения и терористичните атаки в Москва и Волгодонск.

Така беше и след трагедията от Беслан. Гибелта на децата тогава не стана основание за усилена борба срещу тероризма, а повод за сериозни политически реформи за концентрация на централната власт в ръцете на президента и за демонтаж на федеративните отношения на регионите с Москва. Кремъл прие солидарността на европейските си партньори и в същото време взе спорно от правна гледна точка решение за фактическата отмяна на изборите за губернатори. Случилото се беше пример за това как руските власти инструментализират тероризма за свои цели. Като че ли гибелта на децата в северна Осетия имаше нещо общо с изборите на губернатори? Разбира се, че не. Но в този трагичен момент, руското общество изобщо не беше в състояние да се съпротивлява, а политическата опозиция се опасяваше, че ще бъде обвинена за помагач на терористите. И така Кремъл използва терористичното нападение като предлог за преразпределение на властта.

Preobrazhensky Ivan Kommentarbild App

Иван Преображенский

В Москва не са глупави

За съжаление Кремъл използва същия прийом още няколко пъти. Под предлог, че се бори срещу тероризма, Кремъл пренаписа законодателството, регулира дейносттта на медиите и въведе цензура. Под същия предлог Кремъл забраняваше дейността на умерено националистическите организации от опозицията. И ето, че историята се повтаря. От февруари насам Кремъл се стреми към максимална мобилизация на икономиката и милитаризацията в руското общество, т.е. подчинява живота на страната на сегашни и бъдещи военни цели за увеличаване на своето влияние в чужбина и укрепванато на властта вътре в Русия.

Обществото се съпротивлява вяло. Умерената опозиция от време на време обявява, че е успяла да докаже на Путин, че по-нататъшната милитаризация ще погуби руската икономика. Бившият министър на финансите Алексей Кудрин наскоро увери журналистите, че по негова информация, програмата за превъоръжаване на руската армия ще да бъде продължена за 5 години, а разходите за въоръжаване ще бъдат занижени.

Тези надежди обаче явно няма да се сбъднат. Изявлението на Кудрин противоречи на това, което казва Путин. На срещата си със силовите структури на 17 ноември той призна, че катастрофата с пътническия самолет над Синай е била предизвикана от терористична атака. И веднага след това издаде поредната си заповед за приемане на нов план за отбраната на страната до 2020 година, който предвижда ускоряване на модернизацията и приоритетно финансиране на руската армия. Малко по-късно той подписа и съответния указ.

Разбира се, че в Москва не са глупаци и никой няма намерение да воюва с танкове срещу терористите. За това си има тайни служби. Новата армия е необходима на Кремъл за съвсем други цели. Същите, каквито виждаме през последните две години в Украйна. А терористичните атаки са просто удобен повод за Кремъл да поднесе на масите своите стари милитаристични планове под такава форма, че всеки, който се изкаже срещу растящите разходи за война, да се окаже помагач на международния тероризъм.