Как португалецът Фернандо Магелан обиколи света | Новини и анализи по международни теми | DW | 10.08.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Как португалецът Фернандо Магелан обиколи света

Преди 500 години Фернандо Магелан тръгва на епохално пътешествие, за да обиколи света за първи път. Пътешествие, което пренаписва географските карти и остава свързано с откриването на пролива, носещ днес неговото име.

В Испания на 10 август 2019 г. отбелязват събитие, което навремето по никакъв начин не е било планирано - 500-та годишнина от началото на първото околосветско пътешествие, предприето от Фернандо Магелан.

Магелан е роден около 1480 г. в северната част на Португалия. Семейството му е от обедняло благородническо потекло. Като убеден католик, той е повлиян от мирогледа на късното Средновековие и идеята светът да бъде подчинен на християнството. Живее в повратен период от историята на човечеството - преходът от Средновековието към новото време. През 1492 г. Христофор Колумб открива Америка, вдъхновявайки и други корабоплаватели да предприемат все по-дръзки експедиции за откриване на нови земи и приказни богатства.

В зората на колониалната епоха Магелан е привлечен от идеята за завоюване на нови територии. През 1512 г. той плава до Молукските острови в Югоизточна Азия. Единствено там, на т. нар. Острови на подправките растат индийското орехче и карамфилът. Тези скъпоценни екзотични подправки обещават голямо богатство, защото на европейските пазари за тях се заплаща в злато. Печалбите от продажбата на подправките на първо време осигурява съществуването му, но събужда и жажда за още повече.

От 1517 г. Фернандо Магелан плава под испанския флаг на Карлос Първи Испански, по-късно известен като Карл V, император на Свещената Римска империя. Историкът Кристиан Йостман пише за Магелан следното: “Той е бил блестящ търговец и даровит оратор, умеел да представи себе си и идеите си така, че да вдъхнови хората и да ги убеди в тях." Нищо чудно, че корабоплавателят успява да убеди испанския крал да отпусне пари за плаването до Молукските острови. Но не само изгледите за богатство стоят зад решението на Карлос Първи да финансира пътешествието: в началото на 16 век Испания и Португалия си поделят познатия тогава свят, само че Молукските острови все още не са в ничия собственост.

Portugal Ferdinand Magellan (imago-images/Leemage)

Портрет на Фернандо Магелан

Магелан тръгва в посока на запад, за да открие морски път до островите в Източна Азия. Целта му е да избегне пресичането на португалски територии, затова и курсът около нос Добра надежда в южния край на Африка изглежда немислим - морският път е блокиран от португалците.

Армадата напуска Севиля на 10 август 1519 г. и пътува до Санлукар де Барамеда на Атлантическия океан. Оттам флотилията потегля на 20 септември 1519 г. с около 240 члена екипаж.

Романтика няма, само трудности и изпитания

„Да стане богат, да покори колонии за Испания, да покръсти населението и да се се издигне в обществото - това са били целите на Магелан“, разказва историкът Кристоф Йостман. В книгата „Магелан и първата обиколка на Земята“ той описва какво са преживели инициаторът на пътешествието и неговите спътници при тази първа обиколка на земното кълбо: бури, безветрие, глад, жажда, болести, бунтове и смъртоносни конфликти с коренното население. „Магелан е обитавал дървена лодка с още около 50 мъже в продължение на месеци, липсвали са санитарни помещения, кухня, личното пространство е било силно ограничено. Храненето е било оскъдно, почти не е имало медицинска помощ", разказва Йостман.

От Санлукар де Барамеда флотът отплава най-напред към Канарските острови; след това по продължение на африканския бряг до Сиера Леоне. В най-тясната точка пресича Атлантическия океан и достига до Южна Америка, където днес се намира Рио де Жанейро. Продължава по източното крайбрежие на Южна Америка в търсене на възможност да тръгне на запад. Пътуването се оказва много мъчително. Флотилията трябва да зимува, снабдяването с най-необходимото е затруднено, атмосферата на борда на корабите постоянно се влошава, стига се и до метеж.

Bildergalerie 500 Jahre Weltumrundung Stich Vicotria (picture-alliance/Heritage-Images/Mithra Index)

Легендарният кораб "Виктория" - един от петте, с които е извършено околосветското пътешетвие на Фернандо Магелан

Западният пролив и крайната спирка за Магелан

Магелан не се отказва: На 21 октомври 1520 г. той достига нос Кабо Вирхенес - в югоизточния край на днешна континентална Аржентина - и преминава между южния край на южноамериканския континент и остров Тиера дел Фуего. Единият от корабите се изгубва в огромния лабиринт от водни пътища, а друг използва суматохата, за да обърне на бяг обратно към Испания. На намалялата Армада са й необходими шест седмици и много късмет, за да успее да премине през пролива и да достигне Тихия Океан.

В Тихия океан флотата плава в продължение на три месеца и половина в посока север-запад, без да се натъкне на обитаеми острови. Гладът, жаждата и болестите отнемат живота на 19 моряци, преди корабите да достигнат един от Марианските острови и да се запасят с храна и прясна вода. Най-накрая, на 21 март 1521 г. екипажът от 150 моряци акостира на Филипините - те са първите европейци, стъпили на тази територия. За Магелан това се оказва крайна спирка. Неговата цел е да завладее за Испания богатите острови и ако може, да стане техен губернатор. Когато прави опит да покори с военна сила едно от селищата, той е фатално покосен от стрела, напоена с отрова. Умира на 21 април. Останалите кораби бързат да отплават в морето, а един от тях е умишлено потопен, заради липса на достатъчно екипаж.

Под командването на Хуан Себастиян Елкано останалите два кораба отплават от Филипните към Островите на подправките. Там най-накрая се сдобиват със скъпоценния товар и се отправят обратно към дома. На връщане единият от двата кораба потъва по маршрута през Тихия океан.

Почти три години след отплаването на Армадата Еркано завършва неволната и непланирана обиколка на земята. На 6 септември 1522 г. корабът „Виктория“ достига отново испанското пристанище в Санлукар де Барамеда, оцелелите моряци са едва 20.

В чест на Магелан от 16 век насам западният пролив е наречен на неговото име - Магеланов проток.

Редакцията препоръчва

Реклама