Как ″отнеха″ Бай Ганьо от Алеко | Новини и анализи от България | DW | 09.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как "отнеха" Бай Ганьо от Алеко

Това събитие отново ще взриви социалните мрежи и ще активизира пропагандните и тролски армии - предстоящото откриване на паметника на Алеко в София. Защо обаче той трябваше да е без знаменития си герой Бай Ганьо?

Анализ на Мирела Иванова:

На проведения за втори път конкурс за паметник на Алеко Константинов, който ще бъде поставен при входа на метрото в пешеходната зона на булевард „Витоша“, писателят вече е без своя знаменит герой Бай Ганьо. 17-членното жури избра проекта на скулптора Борис Борисов и архитекта Пламен Цанев от „Виктория 2011" ЕООД, които получават премия от 2000 лева. Алеко е облегнат на стълб с указателни табели, с книга в ръка и куфар до себе си, а погледът му е зареян към планината, защото е „основоположник на организираното туристическо движение у нас и по-специално на посещенията на Витоша“.

Алеко с бай Ганьо е по-интересната и значима за всеки мислещ българин провокация на подобен паметник, включва високото на духа и низостта на келепира, нетленността на словото, което не можеш да убиеш нито с гяволък, нито с куршуми. С други думи: зърваш ги двамата, писателят и неговия герой, автентичен, нарицателен и събирателен и до ден-днешен, и дори пътьом и бързайки се вмисляш над себе си, над доброто и злото, над някой и друг смисъл от миналото или съвременността.

Това не е проста работа

Bulgarien Schrifsteller Aleko Konstantinov

Така изглеждаше един от проектите за паметник

Алеко Константинов, чийто 150-годишен юбилей предстои да отбележим, е уникална фигура в българския обществен живот. Той е сред малцината, съхранили ореола си и приживе, и посмъртно. Но изграждането на паметника му отново ще взриви стотици взаимоненавистни дискусии във Фейсбук и медиите, по „стъгди и седенки“, една срещу друга ще се възправят мощни пропагандни и тролски армии. Едни ще са за Алеко, сдвоен с Бай Ганьо, други за самотната фигура на писателя, едни ща са за непрекъснатото изграждане на нови и нови паметници, други против безумното „опаметниковяване“ на общото ни пространство.

Да издигнеш паметник означава да сдвоиш миналото с бъдещето и така да съхраниш непрекъснатостта на пътя и паметта, да оставиш знак на общностна, самоуважителна и символна незабрава. Представлява още своеобразно материализиране на духа на нацията и времето.

Какъв дух ни владее днес и владее ли ни изобщо някакъв дух? Или сме се посветили на диви оцеленчески страсти, на тиха и шумна агресия, на разтърсваща меркантилност и оглупяващо политиканстване? Не знам, защото ако четем Алековите фейлетони ще се убедим, че повече от сто години сме си все същите – предприемчивият, жизнен и пълен със сила, успял или вкопчен в идеята за просперитет българин и днес в повечето случаи напомня на Бай Ганьо. Дочоолу и Гочоолу правят избори с малко попрефинен шмекерлък, но не престават да залагат на измамата, заплахата и келепира.

Bulgarien Sofia Enthüllung Denkmal von König Samuil

Паметникът на цар Самуил в София предизвика остри дискусии

Днес не е много по-различно от вчера и онзи ден, и все пак е – следосвобожденските паметници в България са се издигали по народна инициатива и с дарени народни средства, изграждането им се е превръщало в средоточие на градивна енергия.

Изпълнени с подозрения

Какво сега ни превръща в ожесточена публика на новоизграждащите се или изоставени на разрухата паметници? Фактът, че не съучастваме не само в решенията от кого да бъдат изградени и къде да бъдат поставени, но и в решенията, отнасящи се до целостта на настоящия ни живот? Решенията обаче трябва да бъдат взети от компетентни и овластени експерти, а ние вече не вярваме в ничия компетентност - нито в интелигентската, нито в управленската. Изпълнени сме с основателни подозрения относно това дали правилните хора заемат правилните места в обществената йерархия. Или фактът, че не ни питат, не ни чуват или пък не уважават мнението ни по всекидневни и същностни въпроси? Че притежаваме твърде малко власт като граждани и никаква възможност да контролираме избраните от нас политици на местно и държавно равнище?

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

Паметниците само ни дават повод да насочим парата към свирката – ето, общината организира допитване относно рухващия и все по-грозен монумент на Старчев в градината на НДК, софиянци поискаха да се премахне, намесиха се обаче колегите на скулптора, художествени критици и историци и опасната руина, оградена от ламарини, остана. Паметникът на съветската армия също непрекъснато поляризира мненията, а какво да кажем за новоиздигнатия монумент на цар Самуил, който доведе до еманация на хейтърството в мрежата.

Паметниците ни въвличат в сложна „говорилня“ – сблъсъкът на естетически, исторически и политически гледни точки често прави дискусиите абсурдни, защото говорят на съвършено различни езици. Може пък това да е целта – да се изказваме омаломощително по въпроса за паметниците, та да не ни остане сила за друго...

Редакцията препоръчва

Реклама