Как ни управляват? | Начало | DW | 15.11.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Как ни управляват?

Още от Средновековието се знае, че благосъстоянието на дадено общество зависи от това кой го управлява. Но дали управниците са добри или лоши, това зависи от самото общество - то ги избира.

Гърция и Италия показват недвусмислено, че когато една страна години наред е била управлявана зле, провалът е неизбежен. Тези примери сочат колко опасна е ерозията на демократичните стандарти и колко съсипващо е лошото управление, особено на фона на острата конкуренция в световен мащаб. Днешните общества просто вече не могат да си позволяват да допускат и най-малката грешка. Обществените модели, наложили се след Втората световна война, са поставени на изпитание, по-силно от когато и да било преди. Онези западни държави, които са пропуснали да се реформират и са управлявани от неспособен или дори корумпиран политически елит, изостават много бързо.

Причините за упадъка

Човешките общества са постоянно застрашени - те са изложени на превратностите на природата, войните и вътрешните катаклизми. Само че не всички заплахи са просто съдба, която се разпорежда с живота на безпомощните общества. Още през Средновековието преддемократичните италиански градове-държави показват, че благосъстоянието на обществото зависи от това дали гражданите ще си изберат добри управници.

Symbolbild Wahlen Russland

Качеството на управлението зависи от вота на избирателите

Индивидуалната отговорност, независимите и добре функциониращи институции са от изключително значение за благосъстоянието на обществото. Решаваща роля за упадъка на страни като Гърция, Италия и Испания играят именно неефективните и корумпирани институции, егоистичният политически и обществен елит, зле функциониращите контролни органи и популистката политическа култура. Както и нежеланието на граждани и политици да започнат болезнени реформи.

Застоят по правило се наказва

Представата, че помощите от Брюксел имат само положителен ефект, днес вече не отговаря напълно на реалността - много от средствата, отпускани от европейските фондове, по-скоро укрепват, отколкото отслабват клиентелистките структури.

До края на 80-те години стара Европа нямаше съмнения, че благосъстоянието автоматично ще продължи да се умножава, а покрай това социалната държава ще се разраства още повече. Еврокризата обаче ни напомни, че всеки застой се наказва, натискът за промени е постоянен. И изисква съответната подготовка. А обществата, които не се противопоставят на разпада на собствената си политическа култура, които не предприемат нищо срещу ерозията на своите институции и тихомълком понасят корупцията, се оказват неспособни да отговорят на тези промени.

АГ, ДВ, ДПА, Б. Рачева; Редактор: Б. Михайлова

Редакцията препоръчва