Как ни заразиха с коронавирус: преживяванията на едно българско семейство | Новини и анализи от България | DW | 28.09.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Как ни заразиха с коронавирус: преживяванията на едно българско семейство

Месеци наред не се срещали с хора, защото едно от трите им деца е в рискова група. И първият човек, с когото се здрависват след месеците на изолация, ги заразява с коронавирус. Преживяванията на едно българско семейство:

Борис Енев и Евгения Ходкевич с децата си

Борис Енев и Евгения Ходкевич с децата си

„Разделихме апартамента на две. Той представлява голямо пространство без врати и ние просто теглихме мислена линия по средата, за да не заразим децата", разказват архитектите Борис Енев и Евгения Ходкевич. С коронавируса ги заразява техен познат - в двора на къща, която те аранжират.

„До този момент се пазехме много от вируса, защото едно от децата ни има муковисцидоза. Ходехме с маски с най-високо качество, не се срещахме с други хора. А този човек слезе от колата и ни каза, че нямало страшно, понеже вече всички ограничения са паднали. Ние се държахме на дистанция, но все пак това беше първият човек, на когото подавах ръка от месеци. Казах си: гледай, хората си живеят нормално, а ние съвсем сме изкукуригали. Явно прекаляваме. Поговорихме си за нашия проект на двора, след което човекът си тръгна", разказва Евгения.

Редакцията препоръчва

"Получаваш нещо като присъда"

Броени дни по-късно Евгения и мъжът ѝ трябва да пътуват до Австрия. И тъй като там изисквали PCR тест, двамата се подлагат на изследване за зараза с коронавирус. В лабораторията Борис и Евгения научават, че тестовете им са положителни.

„В този момент знаехме, че предстоят 14 дни изолация, треперене, може би тежка болест, защото получаваш нещо като присъда - сядаш вкъщи и започваш да чакаш кога ще те екзекутира тази присъда. В този ден минахме през всички фази - от отрицание до отчаяние. Седяхме на балкона и се опитвахме да се сетим с кого сме се виждали през последните дни. Пред очите ми мина как съм гушкала децата и най-вече това с муковисцидоза, как съм била при 90-годишния ми баща, който четири месеца не беше излизал, а накрая се оказа, че аз съм влязла при него като Троянски кон. Проклинах всеки миг, в който съм имала контакт с други хора", спомня си Евгения.

От РЗИ взимат проби и на трите деца на Евгения и Борис. „Тестовете на брат ми и сестра ми бяха отрицателни, а моят - съмнителен. Казах си, че ако съм заразена, поне ще мога да гушкам мама и тати. Те в този момент въобще не ни гушкаха и това много ни липсваше, особено на брат ми, който е на 8 и не разбираше съвсем какво точно се случва", разказва голямата им дъщеря Яра.

Борис и Евгения обясняват, че от РЗИ се отнесли към тях с внимание. „Единственото, което ни смути, беше, че когато ни взеха пробите, ни казаха, че ще се свържат с нас, ако сме положителни. Ние си направихме тестовете в петък, а от РЗИ ни се обадиха чак във вторник - четири дни по-късно. За тези четири дни можеше да сме опасни за много хора."

"Това е ужасна безотговорност"

За щастие никой от семейството не развива тежки симптоми на болестта. Но две неща Евгения няма да забрави. „Когато разбраха, че сме се заразили, голяма част от приятелите ни се стреснаха до такава степен, че дори и най-скептичните по отношение на вируса започнаха да ни избягват, даже и след края на карантината ни. Другият шокиращ момент беше пак след карантината, когато искахме да отидем в Австрия за преглед на детето ни с муковисцидоза. Съобщиха ни, че вече ще ни взимат кръв само в изолационна, въпреки отрицателния тест. Казаха ни: Били сте положителни и оттук нататък ще ви разглеждаме винаги като положителни. Това много ме притесни, за първи път усетих какво е да си част от малцинство", казва Евгения. А мъжът ѝ Борис добавя: "След случката с човека, който ни зарази, започнах да гледам хората по-внимателно. Той е знаел, че в компанията му има заразени, които ходят без маски, но въпреки това дойде при нас. Това е ужасна безотговорност".

"Така е", казва и Евгения. "Въпреки че се опитах да не виня този наш познат, все пак му зададох следния въпрос: Какво щеше да стане, ако бяхме загубили детенцето си с муковисцидоза, защото сме го заразили заради нечия безотговорност? Животът ни щеше да е съсипан завинаги."

Подобно съдържание

Реклама