Как неволята накара Германия да се разбърза | Новини и анализи от Европа | DW | 30.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как неволята накара Германия да се разбърза

Както и да го въртим: по-строгите закони за политическо убежище в Германия явно искат да ограничат броя на бежанците. За мнозина промените звучат като гузно оправдание за допуснати грешки, смята Марсел Фюрстенау.

Никой не напуска току-така родината си, ако води някакъв сносен живот. Но милиони бежанци по земното кълбо очевидно се чувстват толкова зле в родните си страни, че търсят закрила другаде. Повечето от тях се намират под заплаха, понякога дори – заплаха за живота. Мнозина от тези хора искат да дойдат в Германия. Защото тук икономиката процъфтява. Защото подкрепата за новопристигащите в Германия е реална – независимо от изстъпленията на една шепа хулигани.

Мнозина твърдят, че канцлерката Ангела Меркел е създала фалшиви очаквания у тези хора, отваряйки временно границата за всички. Това твърдение е доста спорно, защото никой не знае как щяха да се развият нещата без това решение. В очите на много и много бежанци Ангела Меркел изглежда като светица, защото постъпи великодушно и хуманно. Най-малкото хората от страни като Сирия, Ирак и Афганистан ще запазят задълго това чувство – и с основание.

Какво правят войниците на Бундесвера в тези уж "сигурни трети държави"?

Кандидатите за политическо убежище от Албания, Косово и Черна гора в бъдеще сигурно ще мислят по съвсем друг начин за канцлерката – също с основание. Защото с новите законодателни промени техните страни вече ще влязат в групата на така предполагаемо „сигурните трети държави”. Такова решение взе управляващата коалиция от християндемократи и социалдемократи в Германия. Стори го не толкова по вътрешно убеждение, колкото под натиска на политическите хардлайнери и на кръчмарските оратори. В същото време положението на Балканите продължава да бъде крайно напрегнато – както в икономическо, така и в етническо отношение. Войници на Бундесвера все още се намират там, за да се опитват да поддържат някакъв ред и спокойствие сред настръхналите народностни групи.

Когато германското правителство говори за „фалшиви надежди”, които били събудени у потенциалните бежанци, то има предвид кандидати за убежище от европейски страни, нечленуващи в ЕС. Вярно е, че тези хора почти нямат перспектива да останат в Германия, както пише в решението на кабинета по политиката за бежанците. Вече от години се отхвърлят почти всички молби за политическо убежище на хора от тези страни. В този смисъл законопроектът отразява реалността. Въпреки това обаче предлаганите промени звучат като гузно оправдание за допуснати грешки. Защото се оказва, че в практиката по даване на политическо убежище вече от години има сериозни пропуски, за които едва сега сме се сетили. Например: че молбите трябва да се обработват много по-бързо, а хората с отхвърлени молби да се прибират по-бързо у дома си.

Популисти като Орбан могат доволно да потриват ръце

Най-фаталното обаче е друго: популистите в Германия ще решат, че са прави. Техните герои се казват Хорст Зеехофер и Виктор Орбан. Преди няколко дни баварският премиер Зеехофер демонстративно прие крайнодесния премиер на една държава от ЕС. Този дует целенасочено подклажда настроенията срещу бежанците, а и срещу Меркел. Това е безпрецедентен случай както за управляващата коалиция в Германия, така и в рамките на европейското семейство. Който се примирява с подобен факт, ще трябва да преглътне и обвинението, че променя законите за политическото убежище с единствената цел да предотврати изборни успехи на дяснорадикални партии. Истинските демократи обаче постъпват другояче.

Kommentarfoto Marcel Fürstenau Hauptstadtstudio

Марсел Фюрстенау

Тоест, промените в закона, които тепърва трябва да бъдат одобрени от Бундестага, наистина съдържат и правилни решения, но независимо от това ни дават повод за съмнения. Съмнения, породени най-вече от актуалната ситуация в момента, в който се внася законопроектът. Да вземем един пример. Да се дават на кандидатите за убежище помощи в натура вместо джобни пари – това звучи смислено и сякаш не накърнява достойнството на тези хора. Но защо идеята се появява едва сега? Проблемът не е финансов, защото и помощите в натура струват пари. Да не говорим, че бюрократичните разноски по промяната може да доведат до още по-високи разходи.

Няма горна граница за броя на хората, които могат да получат убежище

Тъй че както и да го въртим: по-строгите закони за даване на политическо убежище очевидно са в пряка връзка с нарастващия брой бежанци. Мотивите са ясни: притокът на хора към Германия трябва поне да бъде овладян. Неволята те прави изобретателен – в случая това важи за Германия като приемна страна. Изобретателни обаче са и бежанците, които непрестанно намират нови пътища и нови аргументи, за да търсят начин да намерят убежище в Германия. А никой няма право да поставя горна граница за броя на хората, които могат да го получат в Германия, каза канцлерката Меркел. И е напълно права.