Как национализмът погуби една държава | Новини и анализи от Европа | DW | 06.04.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как национализмът погуби една държава

Преди 25 години двама сръбски екстремисти погребаха мира и мултикултурния характер на цяла Босна. Дали възходът на национализма в днешния ЕС няма връзка с изхода на войната в Босна? Ерих Ратфелдер търси отговори.

default

Националната библиотека в Сараево, 1992 година

На 5 април 1992 г. - по време на мирна демонстрация в Сараево са убити двама души. И преди това в страната е имало въоръжени нападения, убийства и гонения, но тъкмо това последно злодеяние, извършено от босненско-сръбски снайперисти, маркира един повратен момент. Така започва дългогодишната обсада на Сараево и войната в Босна и Херцеговина, отнела живота на сто хиляди души. Стотици хиляди бяха прогонени от домовете им, а обширни територии от страната бяха напълно разрушени.

У хората този конфликт е оставил само спомени за нескончаем ужас. Оцелелите от войната си спомнят за свои загинали близки, съседи и приятели. А виновните никак не желаят да им бъде припомняно онова време. И ако все пак някой отвори дума за него, започват опроверженията и оправданията. Често в употреба влизат и заговорнически теории. Виновни винаги са другите. Или някакви чужди сили.

Който се разхожда из днешно Сараево и реши да влезе в сградата на международната администрация OHR, трябва да прекоси "моста на Суада и Олга". Той носи имената на първите жертви на войната в Босна - Суада Дилберович и Олга Сучич. На 5 април 1992 г. те са покосени от сръбски стрелци, заели позиции в отсрещния хотел "Холидей ин". Двете жени участвали в мирна демонстрация с над сто хиляди души. 34-годишната Олга била служителка в градската управа на Сараево, а 23-годишната Суада - студентка от хърватския пристанищен град Дубровник. Олга била католичка, а Суада - мюсюлманка.

Bosnien 10 Jahre nach dem Krieg 2005

От хотел "Холидей Ин" (вляво на снимката) през 1992 г. са дадени първите изстрели

Това, че двете жени са имали различни религии, не е било от значение за демонстрантите. Например за Игор, сърбин от Сараево. Той се включил в набързо сформираната група от доброволци, която разкрила убийците. Игор се присъединил и към снайперистки отряд, който издирвал и ликвидирал сръбски снайперисти по време на окупацията на града от армията на генерал Младич. От съображения за сигурност - тъй като е успял да покоси няколко противникови снайперисти - след войната Игор си сменя името и потъва в нелегалност. Подобна съдба имат и стотици други сърби от Сараево, които са смятани за предатели.

Срещу екстремизма

Защитниците на Сараево се сражавали не само за своя град, но и за правото на различните националности и религии мирно и толерантно да съжителстват помежду си. Генерал Йован Дивяк, защитникът на Сараево, казва: "Защитавахме ценностите на Европа срещу варварството".

Противниковата страна се стремяла да завземе колкото се може повече чужда територия и да прогони представителите на останалите етнически групи. Тези престъпления и етнически чистки са били дори предварително планирани. И не само от режима на сръбския президент Слободан Милошевич, но и от този на хърватския президент Франьо Туджман.

Според признанията на редица сръбски и хърватски политици и военни, президентите Милошевич и Туджман обсъдили още преди войната - на среща в Хърватия през март 1991 г. - подялбата на Босна и Херцеговина. Макар да били противници, двамата ги обединявал принципът на национализма. На практика основният конфликт по време на войната в Босна не е между сърбите, хърватите и мюсюлманите, колкото между внесения отвън национализъм и мултинационалното общество.

Победа за националистите

Sarajevo Kriegsbeginn

Обсадата на Сараево продължава близо 4 години и отнема живота на 11 500 души

Победители в този конфликт излязоха националистите и от трите враждуващи страни. В Босна доминираща роля след края на войната придоби етническата група на бошняците, които са мюсюлмани. Старата босненска мултинационална и мултирелигиозна традиция днес е жива само в спомените на хората, в някои стари обичаи, сред интелектуалците, както и в културния и музикален живот на страната. Но политически тази традиция днес е загърбена.

На мирните преговори в Дейтън през 1995 г. международната общност одобри териториална подялба на страната по националистически критерии, с което на практика отрече забележителната култура на мултинационалното общуване, съществувало преди това. За съжаление Европа не успя да защити в Босна своите собствени ценностни разбирания. Дали пък възходът на национализма в днешния ЕС няма връзка с изхода на войната в Босна? Във всеки случай именно тогава беше пуснат от бутилката духът на екстремисткия национализъм. И дори беше възнаграден.

Ерих Ратфелдер е германски журналист на свободна практика, автор е на книги за историята на Балканите, за Босна и Косово. Той редовно пише за вестник "Тагесцайтунг". Живее в Сараево и Сплит.

Редакцията препоръчва

Реклама