Как набедиха евреите | Новини и анализи по международни теми | DW | 05.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Как набедиха евреите

Къде са бутилките с „християнска кръв”? През 1840 г. една афера разтърсва Леванта, а покрай нея антисемитските предубеждения на християните пускат дълбоки корени в ислямския свят. Корени, които са живи и до днес.

На 5 февруари 1840 година в Дамаск изчезват сардинският монах Томасо Калаяно и неговият прислужник Ибрахим Амара. Отчето живеел и работел в Дамаск от 30 години, а хората го ценяли и поради факта, че се грижел за ваксинациите. За последно Калаяно и Амара били забелязани в Еврейския квартал на града. Евреите мигом били заподозрени.

Из Дамаск тръгнали слухове, че отчето и прислужникът му станали жертва на ритуално заколение. Разгневени тълпи погнали евреите не само в Дамаск, но и в околностите. Надигнала се антиеврейска вълна, която на европейците вече им е добре позната. И в случая криви били не толкова разгневените мюсюлмани, колкото християните в Дамаск, плюс неколцина европейски дипломати. Тъкмо те били осигурили съставките, които превърнали изчезването на монаха в истинска афера и в огромна трагедия за тамошните евреи.

Френската връзка

В Близкия Изток католиците по онова време били под закрилата на Франция. Именно по тази причина в разследването на случая се включил френският консул граф Беноа дьо Рати-Мантон. Той твърдял, че изчезването на отчето е „покушение срещу френската нация” и бил твърдо убеден, че двамата изчезнали са станали жертва на таен канибалски ритуал, практикуван от евреите.

Rumänien Bukarest Antisemitismus

Антисемитски графити в Букурещ

„Без намесата на френския дипломат и неговото обкръжение османските власти навярно са щели да зарежат случая, още повече, че шефът на полицията в града, който е мюсюлманин, открай време защитавал евреите. Рати-Мантон обаче успял да спечели на своя страна управителя на града Шериф Паша. Така започнали масови арести в Еврейския квартал, а в един момент властите дори взели като заложници 60 еврейски деца. Навсякъде дебнели шпиони, непрекъснато се провеждали претърсвания на еврейски жилища. Но от отчето и неговия прислужник нямало и следа. Все пак усърдните следователи успели да изровят от един водоем човешки кости и парчета плат – и начаса обявили находката за останки от двамата изчезнали. Доказателства за това нямало никакви, разбира се, но Рати-Мантон постигнал целта си. Защото многобройни евреи не издържали на изтезанията, на които ги подлагали в ареста, и „признавали”, че именно еврейската общност е „заклала” отчето и прислужника му.

Свидетелите” насочили следствието към неколцина банкери, търговци и равини. Един еврейски книжовник приел доброволно исляма, за да спаси живота си. После обаче го принудили да преведе Талмуда на арабски и да извлече от него теологически доказателства за злините, които вършели евреите.

"Бутилките с християнска кръв"

Мнозина евреи умирали по време на изтезанията. Един от задържаните и измъчвани дори свидетелствал, как в критичния момент видял отчето извън Еврейския квартал. Всякакви други улики, които не пасвали в изкуствено създадената картина, били последователно отстранявани от следствието. В крайна сметка обаче Рати-Мантон не се добрал до онова, което търсел. Седмици наред с неизтощима упоритост той издирвал бутилките с „християнска кръв”, укрити – според дълбокото му убеждение – от еврейските „касапи”. Тъй и не открил нищо, а съдбата на изчезналия монах си останала неизяснена – до ден-днешен.

Islamischer Staat Propaganda NEUZUSCHNITT

Пропагандата на "Ислямска държава" също залага на старите антиеврейски клишета

Положението на евреите не се променило в Леванта – онази част от Източното Средиземноморие, която се намирала под османско управление и още от предислямски времена била сигурен дом на милиони евреи. Изведнъж евреите обаче се оказали много удобно обяснение за всякакви неразкрити престъпления. В Смирна и Родос започнали преследвания на евреи заради „ритуални убийства”, надигнали се вълни от негодувание и насилие срещу евреите. Скоро за тях станало опасно дори просто да се показват на улицата.

Наследени от миналото стереотипи

Вълненията в Дамаск останали в паметта на хората през целия 19-ти век. Впрочем, по същото време и в Европа се провеждат най-малко 40 процеса срещу евреи заради „ритуални убийства”, а през 1842 година нюрнбергският професор Фридрих Вилхелм Гилани издава обширния си труд „Човешките жертви на юдеите”. Там той твърди, че евреите спазвали този култ още от времената преди Мойсей.

Случаят от Дамаск окрилява и във Франция онези сили, които са против равноправието на евреите. Но най-драматични са последиците в Близкия Изток. Там, вследствие на аферата, антиеврейските стереотипи на християните намират благодатна почва и бързо пускат силни корени. Историците вече са доказали, че антиеврейските стереотипи сред днешните мюсюлмани почти дума по дума повтарят европейските клишета още от Средновековието. И до днес аферата от Дамаск кънти в Близкия Изток – примерно във войнстващия антисемитизъм на „Хамас” или в пропагандата на "Ислямска държава".

Редакцията препоръчва