Как може да оцелее светът? | Новини и анализи от България | DW | 13.12.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Как може да оцелее светът?

Светът е оцелял, защото се е смял, казват, и е уместно да си припомним това именно в сегашните невесели времена. Вицове, шеги, ирония - по какво се различават те в България и в Германия, сравнява Кристофер Неринг.

Германците се натъкват в България на множество предразсъдъци. Но за разлика от тези, с които могат да се сблъскат почти навсякъде другаде по света, в България повечето от тях са много положителни: българите смятат, че германците са работливи, честни и имат успех във всичко, с което се заловят. В същото време те имат обаче и славата на хора, оперирани от чувство за хумор. Но над какво всъщност се смеят българите и германците?

Редакцията препоръчва

Хуморът е нещо, което не можеш да обясниш на теория. Можеш обаче да демонстрираш чувство за хумор - и това е общото за двете страни. Германското правителство сякаш искаше да даде добър пример в това отношение с публикуваните през ноември иронични видеоклипове "Особени герои", с които младото поколение трябваше да бъде стимулирано да спазва социална дистанция във времената на пандемия. Клиповете трябваше да насърчат младите да са "лениви", да не правят нищо и най-вече да не излизат от къщи, за да се превърнат в "особени герои".

В чужбина, а и в България, те бяха посрещнати много положително. В самата Германия обаче се надигна вой: видеозаписите били подигравка с истинските жертви на пандемията и усърдно работещите граждани, изпълнителите в записите били твърде еднообразни, използвани били военни метафори, парите на данъкоплатците били прахосани и т.н. Така целият опит за хумористичен поглед към събитията бе разбит на пух и прах. Накрая трябваше дори правителственият говорител да направи публично изявление. Така че който иска да знае какъв е хуморът на германците, може да го разбере от този епизод - фината ирония често се натъква на крайно сериозна, морализаторска критика.

А българите? Те обикновено се имат за големи веселяци. Един български виц добре илюстрира това: "В Германия организирали състезание за вицове. Е, и? Ами, не било особено весело, но пък било перфектно организирано".

Времето на социализма в България впрочем роди голямо изобилие от вицове. А на 1 април 1972-а година комунистическият държавен и партиен ръководител Тодор Живков откри и Музей на хумора и сатирата в Габрово с постоянна експозиция. Директорката на основно преустроения през 2016-а година музей Маргарита Доровска познава българския хумор по-добре от всеки друг. Тя резюмира българското чувство за хумор с един виц: "Какво прави англичанинът, като му разкажеш някой виц? Смее се. Какво прави германецът? И той дори се смее. А българинът? Прекъсва те още в началото и казва - а, тоя виц аз го знам, но по друг начин".

Кристофер Неринг

Кристофер Неринг

Вицовете и пародиите, според Доровска, са класически елементи на българския хумор, а иронията играе особена роля. Музеят в Габрово добре илюстрира това - особено когато с голяма доза самоирония разказва истории за спестовните габровци. Да, българският хумор живее от иронията, но... българите често реагират чувствително, когато чужденци разказват вицове за тях. Според Доровска, това се отнася обаче предимно до българските мъже.

Две събития от тази година родиха особено хумористични, но и иронично-хапливи шеги в България: пандемията от коронавирус и политическите протести през лятото. Музеят на хумора в Габрово е събрал много от тези шеги и ги показва на профила си във Фейсбук:

"Хуморът и нашите акции в интернет по време на твърдия локдаун помогнаха на много хора", казва Доровска. "Получавахме например мейли от самотни пенсионери, които всеки ден четяха нашите постинги и ни пишеха, че това е било единственото им удоволствие, което ги е крепяло по време на локдауна."

Неслучайно мотото на музея гласи: "Светът е оцелял, защото се е смял". Навярно няма да е зле, ако критиците на германските видеоклипчета за коронавируса погледнат на света именно от тази страна.

Кристофер Неринг е ръководител на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. От години следи събитията в България.

*****

Вижте и това видео:

Вижте видеото 01:51

Няма карикатурист по света, който да не е чувал за Габрово

Реклама