Как медиите се сляха с калта | Новини и анализи от България | DW | 03.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как медиите се сляха с калта

Заетите да атакуват КТБ забравиха как довчера се хранеха с парите от същата банка. Днес някой друг вече плаща сметката и така филмът започва отначало. Коментар на Иван Бедров.

Не важи за всички. Но значителна част от медиите в България изгубиха една по една всичките си присъщи функции – вече нито правят хората по-информирани, нито служат на публиките си, нито защитават обществения интерес, а още по-малко са "куче-пазач", което поне леко да притеснява властта. До това състояние те стигнаха с активно самоучастие. Последните изявления на банкера-изгнаник Цветан Василев направиха по-широко достояние част от механизма, който ни придвижи дотук. Но само част.

Комбинацията от нисък праг на задръжки, неработеща държава и свиващ се пазар превърна достатъчно голям брой вестници и сайтове в нещо, чиято основна задача е да плаши хората, да им осигурява дневната доза кръв и секс, както и да залива с катран хора по списък. Кой пише списъка е отделен въпрос. Размяната на „разкрития“ от страна на Цветан Василев и Делян Пеевски в последната година ни подсказва как точно е работела тяхната схема.

Някой трябва да плаща

Две световни тенденции се сблъскаха с една чисто българска и резултатът от всичко бе концентрацията на повечето медии в едни ръце. Технологичните промени притиснаха хартиените издания в цял свят. Стагнацията на българския рекламен пазар започна веднага след началото на световната криза през 2008/2009 година. Бонусът в българския случай бе тоталната загуба на доверие, която голяма част от медиите си изработиха сами. Доскоро за публиката резултатът от всичко това се ограничаваше до експанзията на майката на депутата от ДПС Делян Пеевски - Ирена Кръстева. Широката общественост чак тази седмица научи как точно е ставало това – Корпоративна търговска банка (КТБ) отпуска кредити, а вестниците продължават да излизат. Не е необходимо всички да са номинална собственост на Пеевски или на семейството му – важно е кой осигурява кредитите, които по условие не се връщат.

Irena Krasteva Bulgarien

Ирена Кръстева

Задължителното условие в този модел е да произвеждаш удоволствие на властта, за да може тя да ти се отблагодарява с обществени поръчки. Така медиите престанаха да зависят от читателите си и започнаха пряко да зависят от правителството. Европейските фондове само ускориха и улесниха този процес. Да, звучи парадоксално на пръв поглед.

Концентрация на лошите практики

Експанзията започна от най-масовите издания, които сме свикнали да наричаме жълти. И докато преди години измислиците за известни хора, папарашките снимки и откровено стряскащите „разкрития“ бяха монопол на тесен сегмент от медиите, то натискът за още и още публика принуди повече медии да се превърнат в жълти. Концентрацията на собственост направи много по-бързо заличаването на границата между жълти и нежълти медии. Така откровено расистките и ксенофобски заглавия заеха по-широка територия, а нечовешкото отношение към живота и смъртта се превърна в практика.

В тази среда се превърна за напълно нормално да атакуваш конкретни хора с амалгама от някакви факти, ирационални коментари и стопроцентови измислици. Терминът „медии-бухалки“ се появи доста по-късно от явлението, но поне го описа достатъчно ясно. Разбира се, че единственият собственик на тези медии има свои предпочитания в живота и най-добрият начин да си осигуриш още финансиране е да го зарадваш. Тук се счупи бариерата на нормалните човешки задръжки. Някои издатели и главни редактори не само забравиха какво очаква от тях публиката, но и се вживяха в ролята на снайперисти – поседнали на гърба на господаря те започнаха да изпращат очакваните от тях сигнали до прокуратурата, да защитават опорни точки по телевизиите и да водят битки, които очевидно са им временно задължение.

Държава в отпуск

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Цялата тази схема работеше на ръба на закона. Да отпускаш кредити на свързани фирми над определена норма не е законно. Стига да има кой да го забележи. Да не си връщаш кредитите не е законно. Стига да има кой да го забележи. Да пропагандираш омраза не е законно. Стига да...

Голяма част от тези медии не спазват дори и новоприетия от тях втори етичен медиен кодекс: хора се атакуват без дори да се направи опит за контакт с тях; публикуват се откровени лъжи без дори да се направи опит за проверка на истината. В момента цялата медийна империя, която бе отхранена с парите на вложителите на КТБ, е заета да воюва с КТБ. А издателите и главните им редактори дори не се усещат как преди година атакуваха всеки, който си позволи да спомене за проблеми в банката. После точно те участваха активно в заравянето ѝ.

Така стигнахме дотук - без задръжки и без мярка. Огромна част от медиите нямат абсолютно никакво доверие и напълно го заслужават. Моделът обаче продължава. Днес някой друг плаща сметката и филмът започва отначало.

Редакцията препоръчва