Как Макрон и Орбан накараха Германия да се замисли | Новини и анализи от Европа | DW | 23.11.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Как Макрон и Орбан накараха Германия да се замисли

Защо Макрон и Орбан са тръгнали да вбиват клинове в добре смазания европейски механизъм? Те са провокатори - лансират нови, объркващи идеи в един свят, който изглежда удобен и функциониращ, пише Борис Калноки.

Emmanuel Macron und Viktor Orban beim EU Gipfel in Sofia (Getty Images/AFP/L. Marin)

Еманюел Макрон и Виктор Орбан на срещата на ЕС на върха през май 2018 г. в София

На осми ноември почетният председател на Християнсоциалния съюз Едмунд Щойбер получи в Будапеща престижен орден от унгарския президент Янош Адер. След това проведе частна среща за обмяна на мнения с министър-председателя Виктор Орбан. Планирано бе тя да трае час, но продължи повече от три часа.

За какво са говорили двамата? "Най-вече за европейската политика и за френския президент Еманюел Макрон", каза Щойбер след разговора. "Драстичните изявления на Макрон - че Европа трябва да разглежда себе си като световна сила или ще изчезне" не били "казвани в толкова остра форма от никого другиго". Щойбер не скри, че споделя мнението на Макрон, макар федералната канцлерка Ангела Меркел да му опонира. И добави, че Орбан също гледа на нещата така - НАТО вече не е това, което беше. Има място за сериозни съмнения дали клаузата за солидарност би била изпълнена, ако Естония например бъде нападната от Русия. Според Щойбер, Европа трябва съвместно да развива отбранителната си политика и да разполага със собствена дееспособна армия. В това отношение Орбан на драго сърце би партнирал "в рамките на възможностите на своята страна".

Унгария - търсач на нови територии във време на радикални промени

Орбан и Макрон разговаряха по въпроса и лично, и подробно, когато френският президент прие на 11 октомври в Париж унгарския правителствен ръководител. След разговора Макрон заяви, че обсъждал с Орбан бъдещето на НАТО и на ЕС, при което двамата открили редица допирни точки.

Още преди това, през септември, Макрон нарече Орбан "вдъхновяващ" - комплимент, с който Орбан на свой ред неведнъж е ласкал Макрон. По думите на Макрон, политическият дискурс на Орбан "носи в себе си културна и цивилизационна жизнена сила", при управлението на Орбан Унгария се е превърнала в един вид търсач на нови територии във време на радикални промени, като контрапункт на другите европейски страни.

В Полша мнението за Макрон е различно. Полският министър-председателят Матеуш Моравецки окачестви анализа на Макрон, според който НАТО бил "в мозъчна смърт" , като "опасен". Той остро нападна Макрон, като заяви, че Франция икономисвала от отбраната и че било под въпрос дали изобщо е готова да изпълнява задълженията си. Моравецки се надява, че на страната все още може да се разчита в НАТО. Резкият тон не е случаен. Експлозивната критика на Макрон, че при евентуално нападение от страна на Русия срещу някоя от държавите от бившия Източен блок САЩ не биха оценили случая като "задължителен за проявата на солидарност", засяга ядрото на полската отбранителна политика. Варшава гледа на Русия като на истинска, конкретна опасност за полската сигурност, и по отношение на ЕС мисли точно така, както мисли Макрон за НАТО: при сериозна опасност на организацията не би могло да се разчита. Затова през последните години Полша инвестира много политическа енергия и много средства, за да обвърже американците. Правителството успя да извоюва разполагането на американски войски в Полша и поддържа тесни връзки със САЩ в политиката по сигурността. Според Макрон това е наивно. И може би наистина е наивно.

Макрон и Орбан - носители на интелектуални импулси

Забележително е, че Макрон и Орбан са се превърнали в носители на интелектуални импулси в дебатите за бъдещето на Европа. Шаблоните на миналото - за или против Европа, повече или по-малко европейска интеграция, повече ЕС или повече национална държава - вече не съответстват на комплексните и доста противоречиви мисли, формулирани от двамата.

Макрон например се противопостави на разширяването на ЕС с държавите от Западните Балкани - т.е. той е за "по-малко Европа". Това е решение, което отваря вратите за руското, китайското и турското влияние в региона - т.е. то е насочено към "слаба Европа". Страните от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), определяни като скептично настроени към ЕС, са от своя страна страстни радетели за ново разширяване на Изток - т. е. те са за "повече ЕС". Чисто от собствен интерес - тъй като така политическата тежест на "Изтока" значително ще се увеличи.

Boris Kalnoky Kommentarbild App PROVISORISCH (Privat)

Борис Калноки

Макрон иска общ европейски финансов министър, преки данъци на ЕС, обща икономическа политика - с други думи, "повече ЕС". Орбан и Вишеградската четворка не искат нищо подобно - т.е. в това отношение те искат "по-малко ЕС". Всички искат повече европейски пари, например от новия данък върху финансовите трансакции - т. е. "повече ЕС". Макрон и Вишеградската четворка потъпкаха принципа на водещите кандидати при последните евроизбори - "по-малко ЕС".

Спорът за повече или по-малко ЕС

Макрон и Вишеградската четворка искат истинска европейска армия - "повече ЕС". Франция поради това, че самата тя иска да е сила и би могла да претендира за водеща роля в една европейска армия. Полша има интерес от това да има още един елемент за противопоставяне на Русия - но само ако НАТО не се разпадне. Унгария, Чехия и Словакия поддържат идеята, защото са твърде малки и почти не могат да си позволят дееспособна армия.

Накратко, ако в Германия често се питат най-общо "за" или "против" ЕС или НАТО, Макрон и Орбан разделят въпроса на части: повече ЕС там, където има смисъл. Но не според интересите на Съюза, а само там, където това съответства на техните собствени интереси.Те са от различни лагери, затова и позициите им понякога си противоречат. Но неизменно става дума за собствения национален интерес.

Германия стои нерешително и колебливо в средата. Тя очевидно разбира какво цели Макрон - според тенденцията във френската европейска политика от Шарл де Гол насам: Германия да бъде блокирана в политически план, икономиката й да бъде уязвена и по възможност да се попречи на германците да осъзнаят силата си и отново да поискат да вървят по свои пътища в Европа.

Германия - както мислят в Източна Европа - наистина е силна. И объркана - накъде да се насочи със собствената си тежест? Наляво, да прегърне Франция и да тренира европейска "солидарност"? Или надясно, да провежда - аплодирана от източноевропейците -  класическа национална властова политика?

Макрон и Орбан правят това, което в Германия най-много ненавиждат: те лансират нови, объркващи идеи в един свят, който изглежда удобен и функциониращ. Германия, както смятат във Франция и в Източна Европа, е влюбена в статуквото, но то вече не може да бъде опазено. Това предизвиква размисъл. Може да предизвика и главоболие.

Редакцията препоръчва

Реклама