За 10 април тази година бе насрочен празникът за 70-годишнината от създаването на първата езикова гимназия в страната - Ловешката. Падемията от коронавирус отмени честването, което и без юбилей всяка пролет събира стотици бивши ученици. Но тази година празникът ще се запомни: той се проведе на необичайно място - в мрежата. 

Само за ден-два групата, създадена специално за честването, събра над 4 700 души, а седмица след юбилейната дата по нищо не личи, че празникът ще има край. Роди се нещо уникално, което при общуване на живо просто няма как да се случи: хора от първите до последните випуски на гимназията споделят спомени и снимки, свидетелствата на времето личат с просто око сред амалгамата от поколения, наречена просто "съученици".

Ловешката "Бастилия"

Езиковата гимназия в Ловеч далеч не идва на празно място - преди 141 години на хълма в града на люляците е създаден Американски девически колеж. В него учат момичета от цялата страна. Още тогава и в началото на ХХ век се оформя комплексът от учебна сграда и пансиони, къщи за преподавателите-чужденци, лечебница, парк, спортно игрище, църква. През 1927 година се издига няколкометрова стена и огражда този миниатюрен свят със собствен живот. По-късно заради нея започват да наричат гимназията Бастилията.

През 1948 година Американският колеж е закрит, но скоро новата власт си дава сметка, че страната има нужда от кадри, владеещи чужди езици. И тогава, по средата на годината, отваря врати първата езикова гимназия в страната. Първоначално там се преподава на английски, френски и немски език, но по- късно английският отдел се мести в София и полага основите на Първа английска гимназия, а френският отдел пък се мести във Варна и дава началото на Френската гимназия. В Ловеч остава Немската гимназия, която съществува в този си вид до началото на 1990-те години, когато отново се въвеждат и другите западни езици, сред които и испански.

Сякаш беше "Вчера" 

Истински събития от 1963 година в Немската гимназия в Ловеч са в основата на любимия на поколения филм "Вчера". Макар и заснет в Пловдив, той пресъздава реални факти, а героите му имат разпознаваеми прототипи. Сценарият на филма е по едноименния роман на Владо Даверов, ученик в гимназията по онова време. В уникалното онлайн-общуване бяха споделени неща, които не са широко известни.

Филм-протест - така е схващан той и тогава, и до днес. Оказва се, че когато е бил прожектиран в Ловеч през 1988, тогавашните ученици масово са бягали от училище и от пансиона, за да го гледат. Имало е хора с намалено поведение само заради това. Учителите са реагирали различно. Един цял клас, с изключение на пет момичета, бяга, за да гледа филма. Когато се връщат, класната пише отсъствие само на петте, които не са били в киното. Аргументацията ѝ: „Не са били с класа“. Това говори много. Макар и „Вчера“ да се припознава и от други бивши ученици на езикови гимназии от онова време, точно ловешката го приема като своя емблема. И клетвата не е художествена измислица, имало я е наистина.

Нарича се любов 

Малко са училищата в България, които до такава степен пазят своите традиции, някои от които са от повече от век. Общността само се увеличава с всеки нов випуск, обединена от един и същ дух. Пет години заедно при трудни условия, далеч от семейството, тежка учебна програма, изцяло на чужд език, високи изисквания... Който е издържал всичко това, го е направил и заради подкрепата си в тази общност. Нарича се любов. Всъщност Гимназията даде на всички, които са ѝ посветили пет години от живота си, една цяла седмица пътуване назад във времето и много радостни вълнения в момент, когато общата тревога около коронавируса, ограниченията и провалените планове доминират. В тази група се включиха бивши възпитаници от поне 30 страни - и навсякъде в момента тема №1 е Ковид-19. Само в тази територия той беше забравен. Май точно това е подаръкът, който първата Езикова гимназия в страната направи на своите ученици през всичките ѝ години.