Как комунизмът си остана* | Новини и анализи от Европа | DW | 25.06.2014

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Как комунизмът си остана*

Западът прояви огромно лекомислие, смятайки, че политическият плурализъм и пазарната икономика са достатъчни, за да изтикат комунистическите елити от властта. Колко фатална е тази заблуда си личи в Югоизточна Европа.

В анализ на Карл-Петер Шварц за "Франкфуртур алгемайне цайтунг" се отбелязва, че в много от посткомунистическите държави в Източна Европа на власт все още са старите елити, а престъпленията от времето на комунизма са останали ненаказани. Авторът дава за пример съдбата на румънската журналистка Ондине Гергут, отличена от американското посолство в Букурещ за нейните разследвания, свързани с политическата корупция и пипалата на комунистическите тайни служби. В родината си Румъния обаче тя бе осъдена на първа инстанция да плати глоба от 300 000 евро, защото статиите й били опетнили имиджа на един бивш прокурор, изправен пред съда за корупция. При положение, че средната заплата в Румъния възлиза на около 400 евро подобна присъда е сравнима с принудителна работа до живот.

В края на миналата седмица консервативният опозиционен лидер и бивш премиер на Словения Янез Янша влезе в затвора, за да излежи наказание от две години. Съдиите го обявиха за виновен по обвинение в корупция, но присъдата беше издадена след процес, в който правата на обвиняемия не бяха зачетени, а доказателствата, които го оневиняват, не бяха допуснати за разглеждане. Впоследствие Янша заяви, че отношението към него е било по-честно дори по времето на зрелищния процес, организиран от комунистическа Югославия през 1988 година. След три седмици в Словения предстоят парламентарни избори, а на Янша като водещ кандидат ще му се наложи да следи кампанията от затвора.

Европейската платформа "Памет и съвест" координира дейността на институти и организации, които се занимават с историята на тоталитарните режими. Равносметката, която тази платформа прави 25 години след 1989-та, е крайно отрезвяваща: в Централна, Източна и Югоизточна Европа наследството на комунизма така и не е било успешно преодоляно - престъпленията от онова време почти не се преследват, а и в никоя от държавите не е установена солиден правов ред. В идеологически план комунизмът е абдикирал, но "новата класа" е запазила старата си власт.

Миналото остава погребано

Archiv der kommunistischen Geheimdienste in Bulgarien

Лустрация в България не беше извършена, другаде тя даде добри резултати

През 1957 Милован Джилас я дефинира като "експлоататорска класа на собствеността" - състояща се от представители на комунистическата партия, достигнали до властта. Прикрита под нов политически етикет същата тази класа продължава яростно да брани интересите си. В Русия, например, на мястото на съветската диктатура се установи "плебисцитната" диктатура на един президент, който гарантира своята политика на агресия и дестабилизация на съседни държави с помощта на антизападна и националистическа реторика. В Източна и Югоизточна Европа пък е създадена демократична фасада, зад която господства картелът на посткомунистическите олигарси, завзели държавите, партиите и медиите.

В началото на 90-те години на миналия век прогнозите за демократично развитие на държавите от Централна, Източна и Югоизточна Европа бяха оценявани доста оптимистично. Смяташе се, че плуралистичната система на взаимен контрол ще попречи на установяването на нови монополи във властта; че пазарните реформи и интеграцията в НАТО и ЕС ще умножат благосъстоянието и ще внесат трайна стабилност в обществото; че правовата държава ще успее да надвие политическата корупция и организираната престъпност.

Заблуда беше също да се очаква, че усвояваният в продължение на десетилетия маниер на премълчаване и превиване пред по-силния ще отстъпи място на активен граждански ангажимент, и че медиите критично ще придружават обновителните процеси в обществото, обръщайки внимание върху обществените недостатъци.

Имаше очаквания за ново, мирно установяване на отношенията между Изтока и Запада. Осланяйки се на тези очаквания и игнорирайки негативните развития в региона, американците и НАТО ограничиха ангажиментите си към Европа, което беше равнозначно на покана към Путин да си възвърне изгубените сфери на влияние.

България сред държавите с най-влошено развитие

Bulgarien Demonstration in Sofia 13. November 2013

Гражданското общество в България не успя да "озонира" политическото развитие

А междувременно олигарсите в посткомунистическите държави установиха, че Европейският съюз далеч не е толкова страшен, колкото се прави. Докато в балтийските републики, а и в Полша, Чехия, Словакия и Унгария все пак се стигна до относително обновяване на елитите, в Румъния, България, Словения и Хърватия те останаха почти необезпокоявани в политиката, икономиката, правосъдието, както и в образованието и медиите.

В най-новия индекс за развитието на демокрацията и пазарната икономика на страните в преход, фондация "Бертелсман" установява влошаване в 12 от 17-те посткомунистически държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Най-сериозното влошаване се забелязва в България, Румъния и Унгария. Напредък има единствено в балтийските републики и в Полша.

Неслучайно държавите, които се представят най-добре, са се разграничили в най-голяма степен от миналото си. Често пъти критикуваната от Запада лустрация, която изключва бившите партийни функционери от ръководни позиции в обществения сектор, междувременно доказва плюсовете си. Тя обаче не успя да постигне своите цели в правосъдието, което съответно го направи по-податливо спрямо политическо влияние и корупция. В това се състои един от най-големите проблеми на всички посткомунистически държави, казва Витаутас Ландсбергис, първият президент на Литва след обявяването на независимостта през 1990.

С това е свързан и провалът на посткомунистическите държави при разкриването и преследването на комунистическите престъпления. Френският историк Стефан Куртоа, автор на "Черната книга на комунизма" смята, че комунистите са избили между 85 и 100 милиона души в света. Безброй хора са загинали по лагерите, били са депортирани или прогонени. Само в Румъния между 1945 и 1989 година в затвор или лагер попадат близо 1,6 милиона души попадат, повечето от които без съд и присъда, казва историчката Йоана Бока. Нейният колега Андрей Мурару, който допреди няколко месеца ръководеше Института за разследване на комунистическите престъпления, предлага за сравнение и други цифри: през последните 24 години прокуратурата в Румъния е повдигнала обвинения само в четири /!/ случая. А между 2005 и 2013 изобщо не са били повдигани обвинения за политическите престъпления, извършени преди 1989.

* Заглавието е на редакцията

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание