Как Китай тихомълком овладява Латинска Америка | Новини и анализи по международни теми | DW | 13.02.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Как Китай тихомълком овладява Латинска Америка

Венецуела може да стане повод за нова Студена война. Но колкото и гласовито да се изявяват САЩ и Русия, влиянието на една друга държава изглежда в пъти по-силно - конците в Латинска Америка дърпа не друг, а Китай.

Коментар от Александър Буш:

Когато стане дума за Венецуела, някогашните велики сили САЩ и Русия неизменно посягат към лексиката от времето на Студената война. "Военната опция все още не е изключена", обясни наскоро съветникът по въпросите на националната сигурност на САЩ Джон Болтън. И обяви, че ще замрази всички приходи на Венецуела от износа на суров петрол в САЩ. Но това не е всичко: според информация на "Ню Йорк Таймс", американското правителство вече е предало контрола върху замразените петродолари на венецуелския опозиционен лидер Хуан Гуайдо.

Русия на свой ред многократно предупреждава за опасността от военна интервенция на САЩ във Венецуела. В същото време обаче Москва също умее да провокира: през декември 2018 руският президент Путин разпореди разполагането на два свръхзвукови бомбардировача във Венецуела.

Александър Буш

Германският журналист Александър Буш е израснал във Венецуела. В момента живее и работи в Бразилия.

Китай и "Доктрината Монро"

В сравнение с политическите провокации между САЩ и Русия, изявленията на Китай изглеждат направо умерени: китайското външно министерство призова всички страни към повече сдържаност. Зад подобни безобидно звучащи формулировки, които езиково много приличат на резолюции на ООН, се крият две неща: прагматизмът на Пекин и склоността му да говори с намеци. Защото през последните десет години Китай е подпомогнал Каракас с над 60 милиарда долара. Без Пекин тамошните леви автократи отдавна нямаше да са на власт.

Нито една друга държава не е получила толкова много заеми от Китай, колкото Венецуела. За което, впрочем, Пекин междувременно дълбоко съжалява. Защото Китай е заинтересован най-вече от политическа стабилност. А сегашното международно внимание към Венецуела изцяло обърква плановете на Пекин за стратегическо овладяване на Латинска Америка. Защото това внимание вади на бял свят силното влияние на Китай в един регион, който от 200 години насам САЩ разглеждат като свой "заден двор". Всичко започва през 1823 година с т.нар. "Доктрина Монро", когато тогавашният американски президент Джеймс Монро обявява региона между Мексико и Огнена Земя за американска сфера на влияние. С настъплението на Китай в Латинска Америка "Доктрината Монро" е поставена под въпрос. Също както преди 50 години, когато Съветският съюз се опита да разшири влиянето си в региона през Куба.

Целият континент е зависим от износа за Китай

Новите властови структури ще имат непредвидими последици. Китайската офанзива отдавна надхвърли първоначално набелязаната цел за осигуряване на суровини и енергийни източници. Междувременно цяла Латинска Америка е зависима от износа на желязна руда, соя, мед и петрол за Китай, който вече е инвестирал в региона цели 150 милиарда долара - сума, която надвишава дори китайските инвестиции в Африка.

Венецуелски деца развяват китайския флаг

Латинска Америка е в китайски ръце

Китайски консорциуми изкупуват фабрики, електропреносни мрежи, пристанища. Те изграждат железопътна инфраструктура, създават зони за свободна търговия, инвестират в автомобилната индустрия и в дигитални платформи. А от 2018 година през Латинска Америка преминава и "Новият път на коприната". Оттогава насам 14 латиноамерикански държави са кандидатствали за китайски инвестиции, като Чили, Перу и Колумбия се конкурират да се утвърдят като предмостие за китайския внос в Латинска Америка. И за целта са готови на политически концесии.

И отново Тайванският въпрос

Доминиканската република, Салвадор и Панама вече налучкаха посоката: миналата година те прекъснаха дипломатическите си отношения с Тайван и  установиха такива с Китайската народна република. Пекин се отблагодари, като договори 20 големи инфраструктурни проекта с Панама, която с нейния Панамски канал е важна ос за стратегическото надмощие на САЩ в региона.

Новият президент на Мексико също приветства китайските инвестиции. Заедно с Пекин той иска да реализира нещо като план "Маршал" за Средна Америка, който предвижда инвестиции в размер на 30 милиарда долара. С тези пари ще бъдат финансирани инфраструктурни проекти, които ще създадат много нови работни места и така ще спрат емиграцията в северна посока. А срещу такива инвестиции не може да аргументира дори и Тръмп.

Редакцията препоръчва

Реклама