Как Китай си представя света през 21 век | Новини и анализи по международни теми | DW | 31.07.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Как Китай си представя света през 21 век

Китай се стреми към нов световен ред, в който да няма една доминираща идеология или държава. В същото време и самият Китай се бори за хегемония на много места в света. Засега - със скромен успех.

На 19-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия през октомври 2017 президентът Си Цзинпин обяви, че страната е навлязла в "нова ера", и че Народната република "от ден на ден се приближава към центъра на световната сцена". Но все пак как си представя Китай новия световен ред, в чийто център възнамерява да застане?

Отговорът на този въпрос не е толкова лесен, казва бонският политолог Гу Сюеву. "Моето впечатление е, че и политическите сили в Пекин не са наясно какво точно искат. Искам да кажа, че експериментират в стила на Дън Сяопин. През 80-те години той задвижи китайските икономически реформи, следвайки девиза: "Опипвайки камъните, ще пребродиш реката"."

Политически експерименти в стила на Дън Сяопин

Нерешителността се отразява и в многопластовите и диференцирани дискусии за ролята на Китай в света, водени от интелектуалците в страната.

Редакцията препоръчва

Спектърът е широк - от възприемане на глобалното статукво до идеята, че Китай е предопределен да подчини света на волята си. Но каквито и дискусии да се водят, последната дума винаги има партията, казва за ДВ германският посланик в Китай Фолкер Щанцел.

Според политолог Гу, все пак някои неща са ясни. „Китай иска световен ред, който да е изграден върху три принципа: многополюсен свят с различни центрове на властта – например САЩ, Китай, Европа, Русия, а може би, и Индия; мултилатералност във взимането на решенията – т.е. без държава, която да налага своята воля на останалите; и идеологически плурализъм, допускащ различни модели на управление, които да се считат за еднакво приемливи.

Първото отдавна е факт, изтъква Гу - "Живеем в многополюсен свят". Що се отнася до второто - т. нар. мултилатерализъм, в Китай от 2018 година насам той се свързва с понятието, използвано за пръв път от Дън Сяопин: "Съдбовната общност на света". По този повод посланик Щанцел обаче казва следното: "В глобализирания свят съдбите ни неизбежно са взаимно свързани. Това още не е концепция". Нужно е съдържателно допълнение, като например изискването за укрепване на международното право или на международните институции. Каквито намерения Китай по-скоро няма и в това отношение прилича на САЩ, както констатира и Гу: "И двете страни приемат международното право, когато отговаря на собствените им интереси, и го отхвърлят, ако им противоречи".

Китай се бори за имидж

Китай отдавна иска  да се утвърди в очите на света като алтернатива на либералните демокрации. Страната се бори за нов, по-добър имидж. Институтите "Конфуций" популяризират китайския език и култура. Китайски инвеститори изкупуват медиите в Африка и предопределят възприятието на Китай чрез социалните медии или чрез влиянието, оказвано на живеещите в чужбина китайци.

Иска ли Китай да измести САЩ като хегемон?

Иска ли Китай да измести САЩ като хегемон?

Постигнатият резултат обаче е по-скоро скромен. "В Африка успехи има. Колкото по-силно е свързана икономически една африканска държава с Китай, толкова по-големи са те", посочва Щанцел. В Германия и в другите индустриални държави обаче имиджът само се е влошил, включително покрай  доста бруталната дипломация от последните месеци. Недоверието спрямо Китай в Европа и в САЩ се задълбочава особено много от интернирането и превъзпитаването на стотици хиляди уйгури, както и от строгите мерки срещу гражданите на Хонконг.

И проектът за Новия път на коприната, възхваляван в началото като най-големия световен инфраструктурен проект, междувременно се натъква на все повече критики. Икономически по-слабите страни попадат под силна зависимост от Китай.

На челно място в Азия

Политологът Гу не смята, че Китай претендира за водеща роля в глобален мащаб - китайските амбиции се надценявали. "Който иска да води, трябва да е в състояние да предоставя общите блага безплатно на разположение и да има определен мисионерски плам, за да иска да наложи определени представи в глобален мащаб." Китай това го няма. "Китай не иска да замести САЩ, дори изпитва опасения от вероятността да поеме подобни задачи."

Но дори и Китай да не се стреми към глобална хегемония, в Пекин определено желаят да заемат водеща позиция в Азия. Президентът Си Цзинпин още през 2014 година отправи призива: "Азия на азиатците". Китайските претенции се открояват най-отчетливо в Южнокитайско море - Народната република се опитва да изтласка оттам не само САЩ, но и съседните държави, а и да поеме контрола над основните трасета за корабоплаване и над суровините.

Реклама