Как и защо образованието имитира, че образова | Новини и анализи от България | DW | 15.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как и защо образованието имитира, че образова

Ако сте се чудили защо българското висше образование произвежда полуграмотни висшисти, непригодни за каквато и да било работа, ставащото тези дни в Свищовската академия може да Ви даде ясен отговор, пише Ясен Бояджиев.

Това, което става в т.нар. Стопанска академия в Свищов, може да се обобщи така: старият ректор на академията се опитва с всякакви средства (макар и чрез подставено лице) да задържи властта. Усилията явно си заслужават - толкова неограничена и „сладка” е тази власт, ако се съди по дългия списък с доказаните, но като по правило оставащи безнаказани злоупотреби, закононарушения и обикновени безобразия по време на последните два ректорски мандата.

Свищовската академия като държава в държавата

Всъщност, ректорът се прочува още преди да заеме този пост за първи път през 2007 година. В началото на новия век той се опитва да стане професор и доктор на науките, но не успява - тогавашната Висша атестационна комисия връща „научния” му труд, защото е дословно преписан от стар учебник на известен френски икономист. В България обаче, както твърдят запознати, подобни прегрешения не са пречка за „академична” кариера. Така и свищовският учен не само запазва работата си, но след време даже става ректор. После започва да се подписва като „професор”, заради което през 2011 година се налага да бъдат преиздадени дипломите на 1 600 студенти. Година по-късно назначено от самия него „научно” жури, в организиран от самия него „конкурс”, със същите преписани трудове го произвежда в професор в собствения му университет.

Най-забележимите жалони в неговото управление са: десетки, доказано от съответните институции, нагласени обществени поръчки, най-известната от които (за 7 милиона лева) е дадена на прочутия като „лобист в съдебната система” плевенски бизнесмен Красьо Черния - възпитаник на академията, който по това време е и докторант по финанси, а ректорът му е научен ръководител; участие в офшорни фирми, свързани с известните „братя Маргини”; фалшиви студенти и докторанти, най-известните сред които са фолкпевица, която се оказва отличничка по „Финанси”, без никой да я е виждал някога в университета, двама митничари, които, както се оказва, докато са се трудили в митницата в Свиленград, са били на лекции и изпити в Свищов, роднини на представители на местната и централната власт. И още: роднински връзки сред преподавателския състав; изнудване на студентите да купуват копираните от западни образци и редовно преиздавани учебници на своите преподаватели.

Този „ред” във висшето училище се поддържа с твърди методи на управление и страх, като всеки, дръзнал да изрази недоволство или да изнесе информация за ставащото, е уволняван или подлаган на системен тормоз. Ректорът е известен и със самоувековечаването си в нещо като реплика на „Тайната вечеря” на Леонардо, в която е изобразен на мястото на Исус Христос. Той вероятно би останал и доживотно на поста, ако не беше законовото ограничение от максимум два мандата. И за да задържи властта, му се налага да настани на поста свое протеже - заместничката си, съавторка в много от „научните” му трудове, шеметно израснала под неговото крило от студентската скамейка до професорското звание. Сезирана от преподаватели в университета обаче, прокуратурата обявява процедурата и органите по този избор за нелегитимни, а просветният министър назначава временен служебен ректор. Така се стигна до грозните сцени с барикадирането на ректорския кабинет. Сега се чака решението на съда.

Един много ефективен бизнес модел

Каквото и да реши той обаче, ако не се промени системата на управление и финансиране в българското висше образование, подобни феодални владения, които съществуват като държава в държавата, ще пребъдат - ако не в Свищов, на много други места. Причината за това е, че става дума за един очевидно силно печеливш и ефективен бизнес модел за усвояване и еднолично разпореждане с публични средства и публична собственост зад непробиваемия щит на превратно изтълкуваната академична автономия.

Bulgarien Wirtschaftsuniversität Svistow

Не е само Свищовската академия

В този модел процъфтяват финансови далавери, като споменатите обществени поръчки, и всякакви други форми на „академичен” частпром. Процъфтява търговията с дипломи, научни звания и преподавателски позиции. Напоследък в това отношение се наблюдава силно търсене сред всякакви, знайни и незнайни представители на държавното управление, а връзката с властта прави моделът още по-непробиваем за външни заплахи.

Присъщи черти на този модел са псевдонаучността и плагиатството. Получил това право от държавата, той произвежда на конвейер доктори, доценти и професори. За последните четири години новите професори в страната са 1 414, което означава средно по един професор на ден.

В основата на този модел обаче са студентите, защото те „носят” парите. Заради системата на финансиране „на калпак” - колкото повече студенти, толкова повече пари от държавни субсидии и такси. Затова се записват фиктивни студенти, обучението на реалните е също фиктивно, а изискванията към тях са изключително ниски - моделът няма интерес от скъсани, прекъсващи и напускащи студенти, защото губи от тях. Така образованието става негова последна грижа. Нещо повече - за да го бъде, този модел трябва да имитира, че образова.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Кой е виновен?

Вината за всичко това не е само на феодалните владетели във висшето образование и на техните подгласници и поддръжници. Вината е и на държавата и на няколко нейни правителства, които със сбърканите или непрекъснато отлагани реформи направиха възможен този модел.

Той обаче съществува и по една друга причина: има търсене за предлаганите от него „услуги” - голяма част от студентите го избират именно заради възможността да вземат изпити, без да стъпват на лекции, да завършат гарантирано, без да полагат особени усилия. Това е сбърканата мотивация, според която цел на образованието е не образоваността, а дипломата.

Разбира се, далеч не всички висши училища и ректори са като свищовските. Разбира се, има много преподаватели, които се съпротивляват на тази система и изпълняват или поне се опитват да изпълняват съвестно мисията си. Разбира се, има много силно мотивирани и добре образовани млади хора. Свищовската академия обаче не е изключение. Едно от доказателствата за което е морето от български студенти по света, голяма част от които никога няма да се върнат.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание