Как Израел стана държава на тайните служби | Новини и анализи по международни теми | DW | 10.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Как Израел стана държава на тайните служби

Шестима бивши началници на израелското контраразузнаване разкриват как изтезаването на палестинци и елиминирането на техни лидери е превърнато в държавна политика, от която все още никой не смее да се откаже.

Преди две години излезе документалният филм „Убивай първи”, а режисьорът му Дрор Морех сега представя книга с интервюта с шестима бивши началници на „Шин Бет”. „При тайните служби е както при мафията”, казва Дрор Морех и добавя: „Трябва ти лична препоръка дори само за да разговарят с теб.” В случая препоръката дошла от човек на име Ами Аялон. След като през 2000 година се оттегля от шефския пост в контраразузнаването „Шин Бет”, той официално започва да агитира за мир с палестинците. И е първият човек, застанал пред камерите с подробни обяснения за работата на „Шин Бет”. Всъщност така подтиква и другите шефове на контраразузнаването да сторят същото. Защо ли? Защото имат послание към израелското общество. Дрор Морех го формулира така:

„Ние знаем как да се справяме с насилието и как да смазваме терора с всички възможни военни средства. Но терорът не може да бъде победен окончателно, ако не се намери политическо решение. Това не е лесно, но политиците в Израел и не полагат достатъчно усилия.”

За своя документален филм Дрор Морех е интервюирал шестима офицери, които са ръководели „Шин Бет” в периода 1981-2011 година. От разговорите излиза, че след Шестдневната война, в която Израел окупира Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, нито едно израелско правителство не е разполагало с някаква сериозна политическа концепция. Отговорността за палестинците е прехвърлена върху военните и върху „Шин Бет”. А контраразузнаването просто не знае какво да прави, поне в началото, признава Авраам Шалом, най-отдавнашният му началник:

„За наше щастие, колкото и да звучи цинично, тероризмът започна бавно да се усилва и ние изведнъж се оказахме с много работа. Тогава престанахме да се занимаваме с въпроса за палестинската държава. Колкото повече се занимавахме с тероризма, толкова повече той се усъвършенстваше. Но и ние се усъвършенствахме. И имахме все повече работа: в Газа, на Западния бряг, че и в чужбина. Така забравихме за палестинския въпрос.”

"Елиминиране" на терористи

Israelische Armee im Westjordanland 21.06.2014

Израелската армия в акция на Западния бряг на река Йордан

Тоест, палестинският въпрос постепенно започва да се представя като проблем с тероризма. Така е и до днес, единодушни са шестимата бивши шефове на „Шин Бет”. Една тема минава като червена нишка през интервютата с шестимата: убийствата - "елиминирането" на терористи. В контраразузнаването всички са убедени, че тази практика е легитимна, когато трябва да се предотвратят акциите на атентатори-самоубийци. Когато обаче ги попиташ дали са оправдани и покушенията срещу онези, които дърпат конците иззад кулисите, единодушието се изпарява. Ами Аялон например казва:

„Това е коварната тема: как да се прави разлика между отделен терорист, препасан с цъкаща бомба, и цялата терористична структура? Тъкмо в прехода, по пътя от „Шин Бет”, който е оперативен инструмент на държавата, към цялостната политика на същата тази държава, границата между позволено и забранено започва да се губи. Когато 200-300 души загинат от онова, което ние наричаме „целенасочено обезвредяване”, всичко заприличва на поточна линия.”

Книгата на Дрор Морех разказва не само за палестинския, но и за еврейския тероризъм. Когато през 80-те години една екстремистка група заселници извършва атентати срещу палестински политици и дори се опитва да взриви Хълма на храма в Ерусалим, „Шин Бет” се намесва. Първоначално правителството обсипва с похвали контраразузнаването, малко по-късно обаче повечето арестувани екстремисти са амнистирани – най-вече под натиска на могъщото лоби на еврейските заселници. Тогавашният шеф на „Шин Бет” Гарми Гилон си спомня:

„В началото говореха: ами да, нарушили са закона, убили са хора, искали са да взривят цялата държава и т.н. После обаче изведнъж тези хора станаха „наша кръв и плът”, а кой излезе виновен? Тайните служби.”

Последната част от книгата, озаглавена „Какво трябва да се случи, за да се случи нещо?”, започва с цитат на израелския философ Йешаяху Лейбовиц от 1968 година:

„Страна, контролираща едномилионно население, което ѝ е чуждо и враждебно, неизбежно ще се превърна в държава на „Шин Бет”, с всичките му последици. Това ще се отрази и върху възпитанието на децата, и върху свободата на словото, и върху демократичната форма на управление. Военните ще мачкат протестите на арабите и в същото време ще вербуват арабски колаборационисти и предатели. А армията ни постепенно ще се превърне в окупационна войска.”

Дрор Морех задава на един от бившите шефове на „Шин Бет” въпроса какво мисли за това предсказание. Ювал Дискин отговаря:

„Съгласен съм с всяка една дума. Той много точно описва онова, което се случи тук от 1968 година насам.”

Държавата на "Шин Бет"

NORDDEUTSCHER RUNDFUNK, NDR Koproduktion für Oscar nominiert

Сцена от документалния филм "Убивай първи", копродукция на северногерманското Радио (NDR)

Дрор Морех смята, че от задънената улица има един-единствен изход: ако Израел иска да остане еврейска и демократична държава, трябва да приеме възникването и на Палестинска държава – и съответно да се изтегли от повечето окупирани територии. Но цената, която би платило за такова решение едно израелско правителство, е висока пише Морех:

„Трябва да се евакуират близо 200 000 заселници, разноските ще бъде огромни, с голяма вероятност ще избухне гражданска война. И двете страни ще бъдат принудени да взимат много тежки решения: за Ерусалим, за бежанците. Като израелски политик ти трябва много дълбока убеденост, за да предприемеш такава стъпка, а в отплата да получиш единствено някакъв лист хартия и голи обещания.”

В момента в Израел няма такъв политик, убедени са и авторът на книгата, и бившите шефове на „Шин Бет”. В същото време обаче нещата не могат повече да продължават както досега. Какво ли да направи Израел? На този въпрос в края на книгата отговаря Авраам Шалом:

„Да продължава разговорите с всички страни. През цялото време. Аз смятам, че по-силният трябва да отстъпи. Но ние сме на път да изгубим силата си и това ме тревожи. Силният вчера не е непременно силен и днес.”

Редакцията препоръчва

Реклама