Как изгубих моя остров на щастието | Новини и анализи по международни теми | DW | 11.03.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Как изгубих моя остров на щастието

Фукушима беше нашият остров на щастието, разказва с тъга германецът Юрген Обербоймер. Там семейството му живее над три десетилетия. Цунамито и аварията в АЕЦ "Фукушима" през 2011 променят всичко. "Това съсипа живота ни."

Юрген Обербоймер в Япония

Юрген Обербоймер в Япония

"Сложете край на атомната енергия, не пускайте пак реакторите", скандира групичка демонстранти пред гарата в Иваки - средноголям град на 50 километра от разрушената атомна електроцентрала Фукушима Даичи. Сред противниците на атомната енергия, които демонстрират на това място всеки петък от 18 часа, е и Юрген Обербоймер. Той е единственият германец, станал свидетел на мощното цунами, предизвикало атомната авария от 11 март 2011 година.

"Това събитие сложи край на скромния ми щастлив живот и ме хвърли в безтегловност", казва той. Според него Япония е пропуснала шанса да се откаже от атомната енергия. "А това поражда у мен силна тъга и песимизъм."

Редакцията препоръчва

"Нашият живот беше трайно съсипан"

66-годишният днес Обербоймер се заселва в японския град Иваки преди 35 години. Навремето той пристига като турист, слиза от влака, а една непозната японка му помага да намери подслон. Шест месеца по-късно вече е женен за нея. Днес Обермойер работи като учител по английски и търгува с дървени играчки от Германия. Той и съпругата му живеят в една малка едноетажна къща под наем в северната част на Иваки. Светла, с прозорци до пода и прекрасна гледка към оризовите полета. Юрген Обербоймер обаче не се чувства уютно на новото място.

"И тази къща е хубава, но не може да се мери с предишната", казва той. В бившия си дом в традиционно японски стил в близкото градче Йоцукура семейството живяло в продължение на над три десетилетия. Там отраснали двете им деца, а жена му гледала градина със зеленчуци. "Фукушима в превод означава "остров на щастието", а предишната ни къща беше нашият семеен остров на щастието", казва германецът с горчивина.

През март 2011 вълните на мощното цунами стигнали почти до самата им къща. Земетресението обаче не ѝ нанесло катастрофални щети. Те смятали, че след временния престой в Германия ще могат да се върнат обратно в хубавия си дом. Собственикът обаче им дал двугодишен срок да се изнесат, за да продаде къщата. "Нашият живот беше трайно съсипан", казва Обербоймер. По онова време имало хиляди евакуирани от региона на Фукушима, които напирали към градовете извън 30-километровата зона на аварията. Това вдигнало цените на наемите и на парцелите в Иваки до невероятни висоти.

Двойката все пак останала още две години в Йоцукура. "Но това беше мрачно време, през което почти не смеехме да излизаме навън заради високото радиоактивно лъчение, не можехме да отглеждаме зеленчуци, нито да ходим да плуваме или да се разхождаме в гората", разказва той.

През това време германецът изгубил голяма част от вродения си оптимизъм и все повече се интересувал от политика. Постепенно у него се оформил възгледът, че той не е само жертва, а и сам носи известна вина за атомната авария: "След дълъг размисъл започнах да се чувствам отговорен за това, че дълго време съм потребявал ток, произведен от атомната енергия, без изобщо да се замислям", казва Обербоймер. По настояване на сина си Юргейн Обербоймер започнал да пише първата книга от поредицата си "Фукушима - в сянката". Днес той вече е издал четири книги по темата. 

Юрген Обербоймер пред една арт инсталация недалеч от АЕЦ Фукушима

Юрген Обербоймер пред една арт инсталация недалеч от АЕЦ "Фукушима"

Фукушима, според него, е символично предупреждение: "В експлозията от Фукушима се оглежда целият наш високотехнологичен живот. Стигаме до крайности, защото сме алчни, но не искаме да видим скритата цена на онова, което ползваме без да се замислим".

Десет години след катастрофата продължава да го занимава въпросът защо след аварията във Фукушима неговата далечна родина Германия реши да се откаже от атомната енергия, а втората му родина Япония модернизира ядрените реактори и ги пуска отново в действие. Въпреки че тъкмо тя е страната с най-много земетресения в света.

"Защо японците са толкова безкритични?"

"Отначало се възхищавах на смелия дух на японците, които веднага след цунамито и ядрената авария запретнаха ръкави да възстановяват всичко", казва Юрген Обербоймер. "Те предпочитат да гледат напред." Той обаче не може да си обясни как така страната не си извлича поуки от катастрофата. Непонятно му е и това, че конкретните причини за аварията във Фукушима така и не са били разкрити, а тримата мениджъри на Tepco, които след дълго колебание бяха изправени пред съда, в крайна сметка бяха оправдани.

"Защо хората са толкова безкритични и не задават въпроси? Дори и медиите тук не го правят", пита се Юрген с горчивина. Той самият има отговор. Според него японците предпочитат да оставят сложните въпроси на специалисти и не се интересуват особено от нещата, които не ги засягат съвсем лично.

"Освен това хората в тази страна са свикнали да се подчиняват на авторитети - и то в степен, която европейците едва ли могат да си представят. Затова те приемат на доверие и официалните лъжи на властите", казва германецът.

Въпреки това той смята да остане в Япония. Съпругата му така или иначе трябва да се грижи за възрастните си родители. А той самият не може да си представи да заживее отново в Германия - въпреки че неговият японски "остров на щастието" вече не съществува.

***

Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив, публикувана през 2015:

Подобно съдържание