Как Европа става за смях | Новини и анализи от Европа | DW | 24.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как Европа става за смях

От месеци насам наблюдаваме как една малка страна като Гърция изнудва и парализира Европа. Колко дълго още европейските политици ще търпят да бъдат водени за носа, възмущава се нашата коментаторка Жан Данхонг.

Гръцкото правителство постигна целта си: специално за него беше свикана още една европейска среща на върха, на която, буквално в последната минута, ще бъде обсъдено предложението на Атина. Така отборът на Ципрас си извоюва още една седмица отсрочка. Времето обаче е пари. Което в конкретния случай означава, че отлагането на решението с една седмица накрая може да означава няколко милиарда евро повече за гръцкия пациент. Само през последната седмица гърците са изтеглили кръгло 5 милиарда евро от банковите си сметки. А за да не колабират гръцките банки, ЕЦБ междувременно разшири рамката на спешните кредити за Гърция до близо 90 милиарда евро.

Ако Гърция напусне еврозоната, останалите страни ще „увиснат” с тези спешни кредити за Атина. С други думи: колкото по-дълго се протакат преговорите, толкова по-голям става рискът за другите страни от еврозоната, което пък допълнително ще подобри позициите на гръцкото правителство в преговорите.

Две крайно неприятни усещания

През последните няколко месеца все повече се засилват две крайно неприятни усещания: че една икономически маловажна страна изнудва европейския валутен съюз; и че ЕЦБ стоварва все повече отговорности и рискове върху страните от еврозоната.

Проблемът тръгва от една конструктивна грешка при създаването на валутния съюз. Той бе замислен като общност на суверенни държави със собствена икономическа и фискална политика, но с обща валута. В еврозоната няма нито правила за обявяване на несъстоятелност, нито регламент за прекратяване на членството. Вместо това се залага на необратимостта на процесите. Такъв валутен съюз може да успее само ако е достатъчно хомогенен, а участниците в него не залагат на твърде различна фискална и социална политика.

Планът на Ципрас

Първоначалният успех на еврото доведе до надценяването на този проект. Мнозина политици и икономисти изпитваха сериозни съмнения при приемането на Гърция в еврозоната. Но те също смятаха, че толкова малка икономика като гръцката не е в състояние да разклати еврото. Каква грешка само! От пет години насам валутният съюз се мъчи да се справи с гръцката дългова криза, а новото правителство на Алексис Ципрас продължава да няма план за стабилизирането на гръцката икономика. Президентът на Центъра за европейски икономически изследвания Клеменс Фюст е много прав, когато казва, че Ципрас има само един план: да назначи още повече държавни служители, да национализира концерни и да накара гражданите на други страни да платят сметката за всичко това.

Zhang Danhong Kommentarbild App

Жан Данхонг

Вместо да продължи да преговаря с Атина, политическият елит на страните от еврозоната трябва да помисли над въпроса дали не е станало време да зареже принципа на необратимостта. Ако Гърция напусне еврозоната, това нито ще постави началото на края на общата европейска валута, нито ЕС ще се разпадне. Точно обратното дори - тази стъпка би могла да сплоти останалите страни от еврозоната и да им помогне да направят смел ход напред към повече интеграция. В същото време Гърция ще си остане членка на ЕС и след време може отново да влезе в еврозоната - ако успее да се модернизира и да си възвърне конкурентоспособността. В крайна сметка има още девет други страни-членки на ЕС, които не са в еврозоната.

Докога така?

Както изглежда обаче, страните от еврозоната нямат куража да сторят това. И затова светът продължава да наблюдава как една малка страна като Гърция продължава да изнудва Европа - и да я парализира. В същото време институциите и водещите политици в ЕС спорят с Атина дали да бъдат намалени отчисленията за хотелите. Те търсят най-малкия възможен компромис, който да представят пред избирателите си като огромен успех. Гръцкото правителство пък се кичи с лаври и с всеки изминал ден засилва натиска над европейските си партньори. И докато политиците не вземат някакво конкретно решение, всичко си остава в ръцете на ЕЦБ. А докато ЕЦБ продължава да предприема ходове, с които на практика отлага фалита на Гърция, двете страни в този спор могат да разчитат на още много време за пазарлъци.

Реклама