Как Европа се самоунижава пред Ердоган | Новини и анализи от Европа | DW | 06.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как Европа се самоунижава пред Ердоган

Турският президент Ердоган се изживява като спасител на Европа от бежанците. И той наистина може да помогне на европейците в този тежък момент. Стига да не искаше твърде висока цена в замяна, пише Барбара Везел.

Европейците сами са си виновни за тежкото политическо положение, в което попаднаха заради бежанската криза.Това бе едно от посланията, които отправи турският президент към ЕС. С право Ердоган укорява Европа, че дълго е игнорирала драмата на бягащите от войната сирийци, смятайки, че сама няма да бъде засегната. При това отдавна вече 4 милиона бежанци намериха убежище в съседни на Сирия страни. Половината от тях са в Турция. Ердоган е прав и когато казва, че паниката в Брюксел е избухнала едва след като огромни маси хора се отправиха към Европа. И сега Ердоган е в изгодна позиция и се опитва да изнудва ЕС по всички правила на играта.

Ще загърби ли Брюксел европейските ценности?

Срещата между шефовете на ЕС и турския лидер се превърна в жалка театрална гротеска. Европейците се надпреварваха да го ухажват и превъзнасят до небесата. Особено това важи за председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който просто не жалеше сили да се кълне в приятелството си с Ердоган, представяйки го за велик турски реформатор. Вярно е, че учтивостта и лицемерието също са част от дипломацията. Но на толкова хлъзгав терен човек може лесно да падне.

Как е възможно, автократичният турски президент, който от години бива критикуван за нарушенията на човешките права и антидемократичната си политика, за една нощ да се превърне в най-важния партньор на европейците? Причината за това са нашите собствени провали и страхът от вътрешнополитическа нестабилност. При това войната в Сирия бушува вече от четири години и последиците от нея отдавна трябваше да са ясни за всички.

Европа да не се омерзява така

Във всеки случай Ердоган не остави в Брюксел никакво съмнение, че ще иска възможно най-високата цена за своето сътрудничество по въпроса за бежанците. ЕС трябва да търпи новата му офанзива срещу кюрдите в Ирак и Сирия. Той стигна дори дотам да третира наравно кюрдите и джихадистите от "Ислямска държава" (ИД) и да призовава за обща борба срещу всички, които той нарича терористи. При това тъкмо Ердоган подкрепяше първоначално ИД, разчитайки на двоен успех - Асад да падне и да се разправи с кюрдите. Сега обаче палачинката се обърна и турският президент вече е готов да се бори срещу ислямистите, но настоява ЕС да го подкрепи в неговата битка срещу кюрдите в региона. Между другото това са същите кюрди, които си спечелиха симпатиите на света в защитата на Кобане и бяха подкрепени с оръжия.

В реалната политика е допустимо понякога да се правят компромиси с някои ценности. Но европейците трябва много да внимават да не пропилеят с лека ръка доверието. Повечето мерки, които се обсъждат, така и иначе са само за замазване на очите. Борбата срещу каналджийските банди, например, никога няма да има успех, защото в играта има много пари. А идеята, молби за убежище в ЕС да се подават още в турските приемни лагери, е нито практически осъществима, нито юридически издържана. Как да бъдат убедени сирийците да останат в Турция и да чакат в лагери края на войната? И защо му е на Ердоган да се съгласява, особено пък след като самият той иска да прехвърли на Европа още 500 хиляди бежанци?

Barbara Wesel Kommentarbild App *PROVISORISCH*

Барбара Везел

Стига толкова вайкане!

Турция не може да ни разреши бежанския проблем. Ние сами трябва да го сторим. Затова е абсолютно невъзможно и немислимо да правим отстъпки на Ердоган, които не можем да оправдаем. Европа не бива да го подкрепя в неговото начинание - превръщането му в могъщ диктатор. По никой начин не бива и да ставаме негови съучастници в предизвикването на гражданска война в кюрдските региони.

Петдесет милиона души по цял свят бягат от войни, преследвания и природни катастрофи. Само една незначителна част от тях са пристигнали досега в Европа. Ние няма да загинем, дори ако още един милион хора от Сирия и Ирак се отправят към Европа. Населението на нашия континент е половин милиард и Европа далеч не е на предела на възможностите си. Въпрос на политическа воля е да покажем човещина и смелост да направим всичко по силите си. Съмнителни сделки с правителството в Анкара обаче не трябва да допускаме.