Как Европа иска да брани границите си | Новини и анализи от Европа | DW | 16.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как Европа иска да брани границите си

Повече пари и повече служители: така ЕК възнамерява да брани границите си. Дали обаче отделните членки ще одобрят плана на Юнкер? Коментар на Бернд Ригерт.

Eвропейската комисия (ЕК) възнамерява да преобразува Агенцията за защита на външните граници "Фронтекс", която досега имаше само консултативни функции, в самостоятелен орган за гранична охрана. Как ще стане това ли? С помощта на много пари: новата институция ще разполага с над 1000 служители, бюджет от 300 милиона евро и контингент за бързо реагиране с най-малко 1500 граничари.

Небрежният граничен контрол в Гърция, а и този в Италия, дотолкова раздразни председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че той реши да вкара в действие най-тежката политическа артилерия. Комисията има намерение да съсредоточи в Брюксел правомощията по охраната на външните граници, а това означава да отнеме част от суверенитета на страните-членки.

Начинанието обаче е твърде рисковано, защото граничният контрол спада към основните правомощия на всяка национална държава. А това означава, че ще се надигне мощна съпротива. Много европейски правителства – от Варшава през Прага, та до Братислава и Атина – са силно евроскептични и едва ли ще се примирят с опита на ЕК да ограничава техните права.

Вярно, че държавните и правителствени ръководители официално възложиха на ЕК да подобри защитата на външните граници. Но те едва ли са предполагали, че Жан-Клод Юнкер има намерение да създава собствени европейски гранични войски. Затова е твърде съмнително дали той ще успее да получи нужното одобрение на отделните държави.

Редакцията препоръчва

Какво ще се случи с бежанците?

Без отговор остава и въпросът от кого точно ще се охраняват граничните брегове? Нима лодките с бежанци в Средиземно море ще бъдат спирани и връщани обратно в Турция или Либия? Нима хората ще бъдат отблъсквани вместо да бъдат спасявани?

Има и редица други практически проблеми. В момента Еврокомисията всъщност не е наясно дори по въпроса за броя на граничните служители в отделните еврочленки. Нито пък знае колко са корабите за гранична охрана в различните страни. Сега се предвижда за всяка държава да бъде разработен отделен анализ на рисковете и план за действия в случай на спешни ситуации. Просветените в плана, разбира се, са съвсем наясно, че за да се създаде самостоятелна и ефективна европейска служба за гранична защита, са нужни огромни усилия.

Според оптимистичните прогнози на ЕК, това би могло да стане реалност към 2020 година. Това означава, че новата европейска гранична защита няма да е в състояние да облекчи актуалната криза с бежанците. Явно ще се изготвят планове за бъдещи кризи. Един от сценариите, обсъждан в момента в Брюксел, е свързан с появата на евентуален поток на бежанци от Украйна, в случай че ескалира конфликтът с Русия.

А какво да се прави със сегашните бежанци? В актуалната криза с мигрантите би помогнало само едно: крайно време е Гърция да бъде притисната и принудена да контролира съвестно границите си, като поне регистрира бежанците. Това, разбира се, може да се организира и без нова европейска служба, но предполага наличието на реална политическа воля от страна на Атина.

Riegert Bernd Kommentarbild App

Бернд Ригерт

Какво ни очаква?

Досега обаче нито едно от управлявалите гръцки правителства не демонстрира подобна готовност. Сегашното правителство лека-полека променя поведението си в тази насока - само че всичко се случва твърде бавно. Същевременно ЕС отпуска достатъчно пари на Гърция, за да я подкрепи в контрола на границите. Ресорният министър на страната обаче продължава с непоносимите си оплаквания, че гърците били оставени сами да се оправят. За съжаление тъкмо най-слабата в икономическо и политическо отношение в момента еврочленка се намира тъкмо в този тъй кризисен югоизточен фланг на Общността.

Ако по външните граници на ЕС не настъпи драстична промяна, то все повече държави от Шенгенското пространство, в което по принцип не би трябвало да има граничен контрол, ще започнат отново да въвеждат проверки по границите си. Частичната отмяна на шенгенските правила би била безспорно неприятна, но поне засега тя не слага край на целия ЕС. Общността би могла по-скоро да се парализира сама, ако сега ЕК и отделните държави-членки се впуснат в продължителни разправии за правомощия и суверенитет.