Как дюнерът и мусаката станаха немски | Начало | DW | 27.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Как дюнерът и мусаката станаха немски

Кажи ми как се храниш, за да ти кажа кой си. Поглед към германския делник, историята и културата на храненето предлага една изложба, която може да се види в Бон. Тя показва и пътя на културните взаимодействия.

Яденето и пиенето не са просто приемане на храна и течности. Те отразяват манталитета и навиците ни. "Как и къде се храним - това зависи от културата и икономиката", казва историкът Ханс Валтер Хютер. Как се е променила германската култура на храненето след Втората световна война показва изложба в Дома на историята в Бон. "Историята на тази култура е и история на германския делник. Трудовият свят, представите за ролите на мъжа и жената в семейството и в обществото, миграцията, променящите се навици на консумация и поведение в свободното време - всичко това се отразява на културата на храненето и я променя", казва той.

В наши дни изобилието от хранителни продукти е толкова голямо, че буквално се чудим какво да изберем. Ситуацията след войната обаче е съвсем различна - най-важният въпрос за хората тогава е бил откъде изобщо да намерят нещо за ядене. През март 1947 г. жители на Дюселдорф излизат на протест срещу глада: дневната дажба храна, раздавана срещу купони, се равнявала едва на 700 - 800 калории на човек. Икономическото чудо впоследствие слага край на гладуването - поне в Западна Германия настъпва периодът на голямото пресищане. А с идването на първите "гастарбайтери" на германската трапеза започват да се появяват и съвсем нови ястия.

Чуждата кухня навлиза в Германия

Tapas

Балканските специалитети се радват на добър прием

Марен Мьоринг е професор по сравнителна културна история и добре познава развитието в следвоенна Европа. Тя е проучила как мигрантите променят германската култура на хранене и германското общество. "Появилите се междувременно турски, италиански и др. заведения за хранене и магазини за хранителни продукти буквално преобразяват градовете и открояват факта, че Германия постепенно става преселническа страна", казва социоложката.

Историята на чуждестранната гастрономия в Германия поради това е и история на миграцията, подчертава тя. С появата на първите "гастарбайтери" в страната навлизат най-напред балканската скара, след това италианските ресторанти и сладоледаджийници. В края на 1970-те години се появяват също гръцки и турски закусвални. Впрочем, сред първите са и китайците: "В Хамбург и Берлин още в годините между двете световни войни са открити множество китайски ресторанти. Хората откриват, че с известна екзотика и отвореност към света гастрономическият занаят и търговията вървят по-добре", обяснява Мьоринг.

Днес ресторантите с екзотични ястия отдавна вече не са рядкост. Успоредно с чуждата кухня обаче се преоткриват регионалните ястия и традиционните домашни рецепти. Професионални готвачи и любители днес на драго сърце се връщат към по-старите рецепти за ястия, включително към такива, които едно време са били "запазена марка" на по-бедните слоеве.

Редакцията препоръчва